КРЪГЛА МАСА СЪБРА ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИ ОТ МОЛДОВА И УКРАЙНА В СЛИВЕН

 Агенция Сливен

27.07.2015 / 09:59

Кръгла маса на тема „Черноморската икономическа зона и бесарабско-таврийската диаспора” се състоя в събота в Сливен.

Организатори на форума бяха Институтът за регионални изследвания и анализи (ИРИА), Търговско-промишлената палата в Сливен, Сдружение „Агенция Сливен”, ВМРО – Сливен и Гражданско сдружение „Свети Георги Победоносец”.

Гост на кръглата маса бе председателят на Държавната агенция на българите в чужбина Борис Вангелов.

В работата й взеха участие още председателят на Обществения съвет за сътрудничество с бесарабската и таврийската диаспора в Сливен Соня Келеведжиева, представители на сливенски граждански организации, културни институции и медии, съпричастни към развитието на културните и стопански връзки с бесарабските българи от Украйна и Молдова.

Специално за тристранния форум в Сливен пристигна делегация от Молдова, включваща председателя на Българската община в РМолдова Феодор Сабий, кмета на село Паркани Петр Николаев, заместник-ректора на Славянския университет в Кишинев Иван Кайряк, певицата Елена Тер, Нина Топалова, секретар на Българската община в РМолдова и Галина Маслинкова, експерт по инвестиции, европроекти и икономика в администрацията на гр. Тараклия.

Участниците от Украйна бяха от град Запорожие и Николаев. Групите бяха ръководени съответно от Иван Григориев, председател на Българско запорожко дружество „Роднина” и Олга Колот – заместник-председател на Българското дружество „Иван Вазов” в гр. Терновка.

В експозето си водещият на кръглата маса инж. Юрий Иванов (ИРИА) очерта основните аспекти на регионалното сътрудничество – икономически, транспортни, културни и юридически – и се спря на предизвикателствата и перспективите пред поетапното им осъществяване. Той припомни Решение № 608 на Сливенския общински съвет за създаването на център за международно сътрудничество с бесарабско-таврийската диапсора в Сливен и подчерта, че идеята е добре приета както от страна на местната власт, така и от Държавната агенция за българите в чужбина, поели ангажимент за предприемането на бързи и адекватни стъпки за техническото, проектно и финансово обезпечаване на новата структура.

На този етап разработената интегрална концепция включва: създаването на транспортен коридор (редовна автобусна линия и транспортни маршрути), на Международен център за обучение и интеграция в гр. Сливен, на общ информационен бизнес портал, на Тристранна трудова борса и Бюро за юридически услуги, както и изработване на интегрирани туристически маршрути и продукти, организиране на съвместен културен календар и културни събития и др.

Юрий Иванов коментира необходимостта от разработването на идеен и технически проект за обособяването на Международния център, който да бъде разположен в бившето общежитие на Професионалната гимназия по строителство в Сливен. Предвижда се там да бъдат оборудвани зали за обучения и конференции, бизнес офиси, сектор за развойна дейност, офиси за местни и чуждестранни НПО, а също хотелска част за настаняване на българите от Молдова и Украйна по време на пребиваването им в Сливен. Очаква се в създаването на Центъра да се включат областите Одеса, Николаев, Херсон, Запорожие и Тараклия.

Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Борис Вангелов изрази своята съпричастност към инициативите на Сливен за активен обмен и сътрудничество с българите от Молдова и Украйна и се ангажира с цялостна подкрепа за трансформирането на идейните проекти в практически действия, в рамките на своите възможности. Той посочи, че Държавната агенция значително е оптимизирала дейността си, като целта е максимално бързо да откликва на нуждите на сънародниците ни зад граница.

Борис Вангелов подчерта, че въпреки скромния бюджет от около 600 000 лева и свития си персонал, през последните няколко месеца Агенцията е съкратила наполовина срока за издаване на удостоверения за произход, постигнала е и промяна в размера на стипендията за българските студенти от Молдова и Украйна – от 90 на 150 лв. месечно. Заедно с това той обясни, че институцията разполага с ограничен капацитет – само 7 души имат право да издават удостоверения за произход, при това наред с останалите си служебни задължения, а електронната система е разработена така, че не може да обработва повече от 60 молби на ден, макар желаещите да са в пъти повече.

Председателят на ДАБЧ коментира още, че с промените в Закона за българите в чужбина ще отпаднат редица формалности и административни пречки за признаване на български произход, но напомни, че българско гражданство се получава с указ на Президента, след съгласуване с Министерството на правосъдието. Той информира и за подготвената законодателна промяна, касаеща отпадането на изискването за представяне на банкова гаранция срещу престоя на бесарабските българи в страната, с което значително ще се облекчи възможността те да учат, работят и пребивават в България.

Борис Вангелов припомни също, че в Украйна е създаден Координационен център, който да съдейства на етническите българи в размирните райони при получаването на визи и осигуряването на хуманитарна помощ. Съобщи също, че е внесено предложение за облекчено получаване на виза D, което ще съкрати времето за издаването й с около 40 дни. Очаква се по този начин българската държава да помогне значително на българите от зоните на военен конфликт в Украйна. Голяма част от сънародниците ни са избягали при роднини в Запорожие и Одеса, каза председателят на ДАБЧ. Проблемът е, че дори и след като хората са получили виза С, отново трябва да се върнат през три граници и една фронтова линия и едва след това да получат виза за продължителен престой у нас.

Борис Вангелов изтъкна и ролята на наскоро създадения към Агенцията за българите в чужбина Консултативен съвет, подпомагащ експертно работата с българите зад граница. Според последните статистики те са над 4 милиона. Обмисля се и официализирането на национално ниво на всички български общности в чужбина.

В присъствието на председателя на ДАБЧ гостите от Молдова и Украйна споделиха част от проблемите и тревогите си при отстояване на българската си идентичност.

Председателят на Българската община в Молдова Феодор Сабий за пореден път отправи молба за разкриването на българско консулство в град Тараклия - център на бесарабската диаспора в Молдова, както и за увеличаване на местата за бесарабски студенти в българските университети и за осигуряването на телевизионна програма на български език за целия Тараклийски район. Кметът на с. Паркани изтъкна необходимостта от ремонт на училищните сгради и пътищата в района. Изрази и готовност за предоставяне на помещения на консулската служба за организиране на изнесени приемни, с което ще се спестят немалка част от разходите на хората за придобиването на българско гражданство. Нина Топалова сподели, че за да получат гражданство, българите от Молдова заплащат около 1000 евро – сума, която е непосилна за голяма част от тях. Затова предложението на Българската община е в района да бъде създаден открит онлайн център, който да облекчи максимално получаването на българските документи за самоличност.

Пред присъстващите Иван Григориев изтъкна, че в момента бизнесът в Украйна е готов за предислоциране в България, но за това българската държава и местните власти трябва да създадат определени предпоставки. Те са свързани най-вече с подобряване на инвестиционния климат и създаването на система от преференции на местно и национално ниво. Той припомни, че украински компании от IT сектора вече работят в Сливен, но без съответните стимули те едва ли ще останат в България, при положение, че работят за големи външни пазари. Той се ангажира с организирането на голям инвестиционен форум в Сливен с участието на водещи украински фирми.

Олга Колот, ръководител на групата от Николаев, подчерта, че много от бизнесмените с български произход в района са готови да помогнат, да дадат нещо на България. Повечето от децата и младите хора там изучават български език, тачат българските традиции и желаят да продължат образованието си в България.

С призива за възвръщане на някогашната духовност на българина в дискусията се включи Митко Грозев (ВМРО). Настъпва време да се отстоява българщината, призова той. Необходимо е всички институции от трите държави да намерят общия път и да работят здраво за каузата „България”. Тогава ще бъдат премахнати излишните такси, ще има и общ бизнес, и общ транспорт.

Митко Грозев се обяви за идеята всички, говорещи български език, автоматично да получават възможност за българско гражданство.

Мисията на българина е да повдига духа на всички народи, подчерта той.

Кръглата маса завърши по нестандартен начин – с изпълненията на заслужилата артистка на Молдова и Украйна Елена Тер – българка по произход, която изпя няколко свои авторски песни, посветени на прародината и българския дух.

Мариана Иванова

Агенция Сливен

http://www.agencia-sliven.com/index.php?id=180168

Галерия със снимки от събитието можете да разгледате тук:

https://www.facebook.com/mariana.ivanova.752487/media_set?set=a.1107497795945844.1073741855.100000569020011&type=3&pnref=story

Важная информация

«  
  »
M T W T F S S
 
 
 
 
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30
 
31