Последние комментарии

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    Мария, вы когда получите происход, звоните, я вам объясню что надо готовить на второй этап, подавайте через консульство, так как в Болгарию сейчас на ездить 2 раза, подать документы и через 3 месяца на интерью, а здесь все на месте и в один день. Аккредитованный переводчик при консульстве. Татьяна 068222368

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    Алина, у вашего отца если есть болг. гражданство (копия указа обязательно) то все его дети могут подвать сразу на 2 этап, без болг. происхода, а мама должна получить и происход, позвоните мне и я вам все подробно оъясню, я работник консульства068222368

     

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    Аккредитованный переводчик при консульстве Болгарии, кого интересует достоверная информация о гражданстве, звоните 068222368 Татьяна

     

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    спасибо Вам большое!

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

     на все ваши вопросы вам ответят на месте специалисты Агенции болгар за рубежом.  можете взять с собой копию болгарского паспорта (личной карты) отца.

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    заполнять документы надо на болгарском языке. фото как для паспорта -3х4

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    и еще вопрос, если не сложно.. у моего отца есть болгарское гражданство, я замужем, нужно ли мне делать происход или мне нужно идти каким то другим путем? также мой муж,  мама и брат тоже хотят делать гражданство, нужно ли им делать происход также? брат не женат ему 20 лет. спасибо большое за отзывчивость!

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    спасибо большое за ответ! еще вопросы если можно:) нужно заполнять на болгарском языке или на русском тоже? и насчет фото, какого оно должно быть размера?

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    совершенно верно - дома можно их спокойно заполнить, и там сдать. только не подписывайте, подпишите при представителе Агенции.  Если возникнут вопросы - оставляйте то поле пустым - на месте спросите и заполните.

    удачи и успехо всем.

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    здраствуйте! скажите пожалуйста Декларация происход и Молба - formuliar2008 это и есть те документы которые нужно будет там заполнить? т.е я могу их дома распечатать, заполнить и сдать со всеми документами, или они выдают на месте документ этого года? спасибо

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    2. Документ, удостоверяющий личность (булетин или паспорт) - оригинал и ксерокопия; - из этого предложения выходит, что загранпаспорт не нужен.

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    Здравтсвуйте! Хотелось бы узнать о том, нужен ли молдавский загранпаспорт и его ксерокопия при подачи  документов на болгарский происход  01 июня в г. Кишиневе, или только булетин и  его ксерокопия.

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 12 недель назад

    документы без апостила подаются.

  • Прием документов на болгарский происход.   6 лет 13 недель назад

    Добрый день,скажите пожалуйста для подачи на происход нужны вышеперечисленные документы с апостилами или нет. Заранее благодорю за ответ.

  • Перечень документов   6 лет 15 недель назад

    Документы для получения болгарского паспорта в Молдове

    1.     фото – 4 штуки на голубом фоне (примерно 3*4). (можно сделать в Кишиневе в ателье «Романица» ул.Штефан чел Маре пересечение с Армянской)

    2.     ксерокопия и оригинал   внутреннего паспорта (удостоверения личности)

    3.     оригинал и копия загранпаспорта молдавского

    4.     оригинал и копия Указа

    5.     оригинал и копия прописки

    6.     оригинал и копия ЕГН

    7.     оригинал и копия свидетельства о рождении

    8.       заявление (на месте выдают за 1 евро)

    9.     72 евро за паспорт (42 евро загран. и 30 евро внутренний)

     

    На продление загранпаспорта в Молдове

    1.     оригинал и копия свидетельства о рождении

    2.     1 фотография

    3.     заявление – дают в косульстве.

    4.     42евро (примерно)

    http://www.mfa.bg/bg/52/pages/view/3603

  • Обряды в селе Парканы   6 лет 15 недель назад

    Дома не имеют четкои планировки- значит то что они строились не по шаблону, в каждом стоившимся доме преобладало что то свое

  • за другарите от Пловдив   6 лет 20 недель назад

    спасибо интересный материал

     

  • Евродепутатът Илияна Йотова: Отчитаме регрес и променено отношение на молдовските власти към изучаването на български език.   6 лет 20 недель назад

    на 19 Февруари 2010
    Илияна Йотова: Трябва да запазим българската общност в Молдова
    Евродепутатът Илияна Йотова пред Агенция “Фокус”

    Фокус: Г-жо Йотова, каква беше целта на посещението ви в Молдова? В какво качество бяхте там?
    Илияна Йотова: В новия мандат на Европейския парламент (2009 – 2014) бях избрана за заместник – председател на интерпарламентарната делегация – Европейски съюз – Молдова. В Кишинев заседава ХІІ-та среща на съвместния комитет за сътрудничество, в която участваха депутати от Европейския парламент, министри от правителството на Молдова и делегация от молдовския парламент. Целта на тази среща е дискусия върху стъпките, които прави Молдова по пътя на реформите в няколко области – връзките с европейските институции, вътрешнополитическата ситуация в страната и регионалното сътрудничество. В момента страната е в процес на започване на преговори за асоцииран член на Европейския съюз. Резултатът от нашето посещение е изработването на декларация приета с консенсус от преговарящите страни. Тя показва как Европейския парламент оценява ситуацията в страна и реформите, които се извършват. Проведохме срещи с всички министри от кабинета. Получихме точна информация за реформите от всяка една област от икономическия и обществен живот в Молдова.

    Фокус: Какви са шансовете за влизане на Молдова в ЕС и кога се очаква да стане това?

    Илияна Йотова: Имаме ясна и категорична заявка от молдовските власти за бъдещо членство на страната в Европейския съюз. Предстои дълъг и тежък период, за да бъдат изпълнени необходимите критерии за членство, така както вървеше процеса и при новите страни членки на Европейския съюз. Никой в момента не може да се ангажира с конкретни срокове. Целта на нашата интерпарламентарна група в Европейския парламент е да подпомага страната при извършването на необходимите реформи, да консултира различни проблеми. Нашите молдовски колеги поставиха въпроса на либерализиране на визовия режим, така както това се случи със страните от Западните Балкани през декември миналата година. В момента, в молдовското общество върви дискусия по промяна на националната конституция. От голямо значение е експертната помощ, която може да се получи от европейските институции по този проблем, опита който имат големите държави в Европейския съюз. Интерпарламентарната делегация, на която аз съм заместник – председател, работи много от близо не само с представители на молдовските власти, но имаме и тясна кореспонденция и диалог с гражданското общество на Молдова, което играе голяма роля, за да се анализира точната картина на ситуацията в страната.

    Фокус: Какви промени трябва да се направят в Конституцията на Молдова? Необходими ли са реформи в други области?

    Илияна Йотова: В момента Молдова се намира в сложна политическа ситуация, след няколкото безуспешни опита миналата година да избере президент на страната. Управлението на комунистите отстъпи, след провеждането на вторите парламентарни избори, на коалиция от няколко партии. Според сега действащата молдовска конституция, обаче президентът се избира от парламента, за което са необходими 3/4 от гласовете на народните представители. Новата управляваща коалиция не може да събере необходимите гласове. По този начин, този процес е блокиран. В края на февруари се очаква посещение на представители на Венецианската комисия, които ще дадат своята гледна точна за случващото се в Молдова и вероятно ще направят препоръки. В момента има дебат, за това как трябва да се промени конституцията, как трябва да се избира президента, какъв да бъде характерът на републиката – президентски или парламентарен. Чуват се и гласове в новия проект да се смени и официалният език – от молдовски на румънски. Партии от управляващата коалиция лансират идеята за провеждането на референдум, който според много наблюдатели не е възможен на този етап.

    Фокус: Вие имахте срещи с представители на българската общност. Какви са Вашите впечатления?

    Илияна Йотова: В Молдова има почти 100 хил. население, което ясно декларира своя български произход. Основно живее в южната част на страната – областта Тараклия. Сравнително голям брой българи има и в Кишинев. Имах възможността да се срещна с представители на различни организации, с областния управител на Тараклия, ръководители на местната администрация, кметове на български села. За краткото време, което имах успях да отида и до българската библиотека „Христо Ботев”, както и до българския лицей „Васил Левски”. Преобладаващото безпокойство сред българите е, че в приготвените конституционни реформи в Молдова се предвижда нов тип регионализиране на страната, което до голяма степен ще размие очерталите се български райони. Изразени бяха опасения от опитите на Гагаузия да присъедини българските села Твърдица, Кортен и Валя – Пержей, което ще доведе до промяна на статута на района. Има заплаха да българската национална идентичност – казаха представители на тези организации.

    Фокус: Какви са най-големите проблеми пред българската общност?

    Илияна Йотова: Час по-скоро в Кишинев трябва да бъде изграден български културен център. Необяснимо е, че близо 100 хил. души българи в Молдова нямат едно място, в което да се събират, да пия по едно кафе, да се видят по между си, да имат съвместни инициативи и заедно да отстояват своите права. Разбирам, че е тежко в период на криза да се отделят средства за тези центрове, но политиката за българите в чужбина трябва да има своите ясни приоритети и да се погрижи за местата, в които има компактно българско население. Вярвам, че никой няма да отрече ефективността на културните центрове, които България има в много столици по света и, които са се превърнали в духовни средища, и които са доброто място и за представяне на страната ни. Много категорично ми беше поставено и желанието за откриване на консулски център и в Тараклия, в която наистина живеят най-много българи, и които срещат големи трудности при връзките си българската администрация. Хората от там директно ми казаха, че се чувстват изоставени и пренебрегнати, още повече, че съседни на Молдова държави разкриват консулски отдели почти във всички големи градове на Молдова.

    Фокус: От кого зависи създаването на консулски отдел и Държавен културен център? България ли ще трябва да помогне с финансиране?

    Илияна Йотова: Инициативата е в ръцете на българската държава. Нека не забравяме, че за първи път имаме и отделно министерство, което се занимава с българите в чужбина. От него би трябвало да излезе тази идея и да я отстоява. Усилията си заслужават, защото българите в Молдова са извършили наистина подвиг – да пазят българското самосъзнание, българския език, българската култура и идентичност няколко века. Те споделят, че няма достатъчно учебници за българските училища, няма достатъчно добре подготвени преподаватели, не получават достатъчно финансова подкрепа от България. Знаете ли колко по-агресивна е политиката на други съседни на Молдова държави в момента. Трябва да помогнем на българската общност сега, защото никой няма да ни прости ако с бездействието си станем съучастници за претопяването на българския етнос там. Например от спешна помощ има нужда Тараклийския университет, чието създаване е имало невероятен положителен отзвук през 2004 г. когато е бил открит по инициатива и с огромна поддръжка от българския президент Георги Първанов. За съжаление година след година отпадат специалности на български език. Това са изключително тревожни сигнали, на които и министерството и България като държава трябва да обърне сериозно внимание.

    Фокус: Имат ли проблем българите в Молдова с получаването на българско гражданство?

    Илияна Йотова: Имат огромни проблеми. Оказва се, че минимум шест години са необходими от подаването на молба за българско гражданство до получаването му. Само за сравнение ще ви кажа, че румънски паспорт се получава само за няколко месеца. Обещах на моите съграждани от Молдова, че ще разговарям с оторизираните български власти по този проблем, за да се опитаме с общи усилия да го решаваме бързо. Като член на комисията LIBE (Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи) ще направя всичко възможно визовият режим с Молдова да бъде либерализиран час по-скоро, тъй като това до голяма степен ще реши въпроса със свободното предвижване на български граждани от Молдова.

    Фокус: Имат ли проблем българите като малцинство в Молдова?

    Илияна Йотова: Знаете, че един от критериите за членство в Европейския съюз на всяка една страна е защита на правата на етническите малцинства. Като евродепутат поставих въпроса за правата на българите в Молдова пред министрите и депутатите, с които имахме срещи. Получих техния категоричен отговор, че на всички етнически малцинства в страната са предоставени всички възможности за развитие и образование, и създаване на културни институции. Проблемът е друг. От една страна намалява броят на училищата и часовете по български език, от друга страна на практика се получава, че ако не говориш румънски, нямаш никакъв шанс да започнеш работа в институциите, в държавната администрация, в бизнеса. И тук е ролята на Министерството за българите в чужбина, което заедно с българските общности в Молдова да намерят вярната политика, така че младите българи в Молдова да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда и едновременно с това да пазят своето българско самосъзнание и да бъдат носители на българския език. Изключително силно е желанието на българските общности да имат своя медия. Чрез нея да получават информация за това, какво се случва в България и тя да бъде техният глас в молдовското общество. При едно от следващите ми посещения в Молдова ще имам среща с техния СЕМ, с депутати от комисията по култура и с ръководители на националните им медии, за да поставя въпроса за програмите на роден език, включително и на български. Това, което чух ме обезпокои, защото и малкото предавания на български език постепенно изчезват.

    http://ilyana.info/index.php?media&interviews&read=1497

    http://ilyana.info/?gallery=112

  • Евродепутат Илияна Йотова: Отмечаем регресс и изменение отношения молдавских властей к изучению болгарского языка.   6 лет 20 недель назад

    19 Февраля 2010
    Илияна Йотова: Мы должны сохранить болгарскую общность в Молдове
    Евродепутат Илияна Йотова перед Агенством “Фокус”

    Фокус: Г-жа Йотова, каковой была цель вашего визита в Молдову? В каком качестве вы были там?
    Илияна Йотова: В новом мандате Европейского парламента (2009 – 2014) я была избранна  заместителем – председателем интерпарламентарной делегации – Европейский союз – Молдова. В Кишиневе я заседала на ХІІ-ой встрече совместного комитета о сотрудничестве, в которой участвовали депутаты Европейского парламента, министры правительства Молдовы и делегация от молдавского парламента. Цель этой стречи - дискуссия о шагах, которые предпринимет Молдова на пути реформ в нескольких областях – связи с европейскими учреждениями, внутреполитической ситуацией в стране и региональное сотрудничество. В данный момент страна находится в процессе начала переговоров о ассоциированном члене  Европейского союза. Результат нашего посещения это разработка декларации, принятой с консенсусом от переговарившихся стран. Она показывает как Европейский парламент оценивает ситуацию в стране и реформы, которые проводятся. Мы провели встречи со всеми министрами  кабинета. Получили точную информацию о реформах из каждой области экономической и общественной жизни в Молдове.

    Фокус: Какие шансы вступления Молдовы в ЕС и когда это ожидается?

    Илияна Йотова: У нас есть ясное и категоричное заявление молдавских властей на будущее членство страны в Европейском союзе. Предстоит долгий и тяжелый период до того, чтобы были выполнены необходимые критерии для членства, так как шел процесс и для новых стран членов  Европейского союза. Никто в данный момент не может определить конкретные сроки. Цель  нашей интерпарламентской группы в Европейском парламенте - помогать стране при проведении необходимых реформ, консультировать различные проблемы. Наши молдавские коллеги поставили вопрос о либерализации визового режима так, как это произошло со странами с Западных Балкан в декабре прошлого года. На данный момент, в молдавском обществе идет дискуссия об изменении национальной конституции. Большое значение имеет экспертная помощь, которая может быть получена от европейских учреждений по данному вопросу, опыт, который имеют великие державы в Европейском союзе. Интерпарламентарная делегация, чьим  заместителем-председателем я являюсь, работает очень тесно не только с представителями  молдавских властей, но и поддерживает тесную корреспонденцию и диалог с гражданским обществом Молдовы, которое играет большую роль в анализе точной картины ситуации в стране.

    Фокус: Какие изменения должны быть сделаны в Конституции Молдовы? Необходимы ли  реформы в других областях?

    Илияна Йотова: На данный момент Молдова находится в сложной политической ситуации, после нескольких безуспешных попыток в прошлом году избрать президента страны. Управление коммунистов отступило, после проведения вторых парламентских выборов, коалиции из нескольких партий. По действующей в настоящее время молдавской конституции, однако президент избирается парламентом, для чего необходимы 3/4 голосов народных представителей. Новая управляющая коалиция не может собрать необходимых голосов. Таким образом, этот процесс блокирован. В конце февраля ожидается посещение представителей Венецианской комиссии, которые дадут свою точку зрения о случившемся в Молдове и вероятно дадут рекомендации. В данный момент идут дебаты о том, как нужно изменить конституцию, как нужно избирать президента, каким должен быть характер республики – президентский или парламентский. Слышны и голоса в новом проекте изменить и официальный язык – с молдавского на румынский. Партии управляющей коалиции запускают идею проведения референдума, который, по мнению многих наблюдателей, невозможен на данном этапе.

    Фокус: Вы встречались с представителями болгарской общности. Каковы Ваши впечатления?

    Илияна Йотова: В Молдове почти 100 тыс. населения декларирует своё болгарское происхождение. В основном живут в южной части страны – район Тараклия. Сравнительно большое колличество болгар проживает и в Кишиневе. У меня была возвожность встретиться с представителями различных организаций, с районыым руководителем Тараклии, руководителями местной администрации, примарами болгарских сел. За короткое время, которое у меня было, я успела посетить и болгарскую библиотеку „Христо Ботев”, также и  болгарский лицей „Васил Левски”. Преобладающее беспокойство среди болгар в том, что в подготвленных конституционных реформах в Молдове предвидится новый тип регионализации  страны, что до большой степени размоет очерченные болгарские районы. Были варажены  опасения попыток Гагаузии присоединить болгарские села Твардица, Кортен и Валя–Пержей, что приведет к изменению статуса района. Есть угроза для болгарской национальной идентичности – сказали представители этих организаций.

    Фокус: Какие самые большие проблемы стоят перед болгарской общественностью?

    Илияна Йотова: В кратчайшие сроки в Кишиневе должен быть построен болгарский культурный центр. Необъяснимо, что почти 100 тыс. болгар в Молдове не имеют единого мяста, в котором могут собираться, выпить чашку кофе, увидеть друг друга, иметь совместные инициативы и вместе отстаивать свои права. Понимаю, что это тяжело в период кризиса выделять средства для этих центров, но политика для болгар за границей должна иметь свои ясные приоритеты и позаботиться о местах, в которых компактно проживает болгарское население. Верю, что никто не будет отрицать эффективность культурных центров, которые Болгария имеет в многих столицах по миру и, которые превратились в духовные среды, и которые являются хорошим местом и для представления нашей страны. Очень категорично было мое желание открытия консульского центра и в Тараклии, в которой действительно живут больше всего болгар, и которые встречают большие трудности при связи с болгарской администрацией. Люди оттуда прямо мне сказали, что чувствуют себя заброшенными и пренебрегнутыми, более того, что соседние страны Молдовы  открывают консульские отделы почти во всех больших городах Молдовы.

    Фокус: От кого зависит создание консульского отдела и Государственного культурного центра? Болгария ли должна будет помочь с финансированием?

    Илияна Йотова: Инициатива находится в руках болгарского государства. Не надо забывать, что впервые у нас есть и отдельное министерство, которое занимается болгарами за границей. От него должна была исходить данная идея и отстаивать её. Усилия заслужены, так как болгары в Молдове  совершили действительно подвиг – сохранить болгарское самосознание, болгарский язык, болгарскую культуру и идентичность несколько веков. Они переживают, что нет достаточно учебников для болгарских школ, нет достаточно хорошо подготвленных преподавателей, не получают достаточно финансовой поддержки от Болгарии. Знаете ли насколько более агресивна  политика других соседних Молдове стран в данный момента. Мы должны помочь болгарской общественности сейчас, потому что никто нам не простит, если своим бездействием мы станем соучастниками таяния болгарского этноса там. Например, в скорой помощи нуждается Тараклийский университет, чьё создание имело невероятно положительный отглас в 2004 г. когда был открыт по инициативе и с огромной поддержкой болгарского президента Георгия Пырванова. К сожалению год за годом отпадают специальности на болгарском языке. Это изключительно тревожные сигналы, на которые и министерство и Болгария как государство должна обратить серьёзное внимание.

    Фокус: Есть ли проблемы у болгар в Молдове с получением болгарского гражданства?

    Илияна Йотова: Есть огромные проблемы. Оказывается, что минимум шесть лет необходимы от подачи просьбы о болгарском гражданстве до его получения. Только для сравнение скажу вам, что румынский паспорт получается только за несколько месяцев. Я обещала моим согражданам в Молдове, что буду говорить с уполномоченными болгарскими властями по данному вопросу, чтобы попытаться общими усилиями решить его быстро. Как член комиссии LIBE (Гражданские свободы, правосудие и внутренние дела) сделаю всё возможное, чтобы визовый режим с Молдовой был либерализован в кратчайшие сроки, так как это до большой степени решит вопрос свободного передвижения болгарского гражданина из Молдовы.

    Фокус: Есть ли проблема у болгар как меньшинства в Молдове?

    Илияна Йотова: Знаете, что один из критериев для членства в Европейский союз для каждой страны это защита прав национальных меньшинств. Как евродепутат, я поставила вопрос о правах болгар в Молдове перед министрами и депутатами, с которыми мы встречались. Получила их категоричный ответ, что всем национальным меньшинствам в стране предоставлены все возможности для развития и образования, и создание культурных учреждений. Проблема в другом. С одной стороны уменьшается колличество школ и часов болгарского языка, с другой стороны на практике получается, что если не говоришь на румынском, не имеешь никакого шанса начать работать в учреждениях, в государственной администрации, в бизнесе. И тут роль  Министерства болгар за границей, которое вместе с болгарскими общинами в Молдове должны найти верную политику, такую, чтобы молодые болгары в Молдове были конкурентноспособными на рынке труда и одновременно с этим сохранили свое болгарское самосознание и были носителями болгарского языка. Изключительно сильно желание болгарских общин иметь свою медиа. Через неё получать информацию о том, что происходит в Болгарии и, чтобы она была их голосом в молдавском обществе. В одном из следующих моих посещений Молдовы у меня будет встреча с их СМИ, с депутатами из комиссии культуры и с руководителями их национальных медий, чтобы поставить вопрос о программах на родном языке, включительно и на болгарском. То, что я слышала, меня обеспокоило, потому что и те немногие передачи на болгарском языке которые сейчас есть, постепенно исчезают.

    http://ilyana.info/index.php?media&interviews&read=1497

    http://ilyana.info/?gallery=112

  • Господин Върховен комисар, защитете българите!   6 лет 22 недели назад

    Фьодор Сабий, председател на Българската община в Молдова: Само защитата от ОССЕ се явява гаранция за българите в Молдова
    19 март 2012 | 18:25 | Агенция "Фокус"
    Начало / Молдова
    Кишинев. Само защитата от ОССЕ се явява гаранция за бъдещето на българите в Молдова. Това се посочва в изказването на председателя на Българската община в Молдова Фьодор Сабий на среща в Кишинев с генералния комисар на ОССЕ за националните малцинства Кнут Волебек. В Бюрото за междуетнически отношения в Кишинев се състоя среща на Координационния съвет на етнокултурните организации в Молдова с генералния комисар на ОССЕ за националните малцинства Кнут Волебек. Срещата беше посветена на спазването правата на националните малцинства, като част от гражданското общество в управлението на държавата.
    Председателят на Българската община в Молдова Фьодор Сабий благодари ОССЕ в лицето на Кнут Волебек за решаваща роля, която изигра организацията през 1998 - 1999 г. за съхраняването на Тараклийския район, като център на българската култура, и спасителната роля в съдбата на цялата българска общност в Молдова.
    За българите главният териториален проблем е съхраняването и целостта на Тараклийския район. Въпреки неуспешния опит за ликвидация през 1998 година на Тараклийския район като център на българската култура и присъединяването му към Кахулския район, въпреки районния референдум, въпреки протестите на българската общественост, само обръщението към Съвета на Европа и решителната подкрепа от страна на тази международна организация на законните права на българите в Молдова са принудили тогавашното парламентарно мнозинство да промени своето решение и да възстанови Тараклийския район.
    Днес на българите в Молдова никой не иска да даде ясни и недвусмислени гаранции за изключване на Тараклийския район от предполагаемата административно-териториална реформа.
    В своето обръщение Фьодор Сабий помоли Кнут Волебек - да обърне внимание на правителството върху недопустимостта на ограничението или прекратяването на финансирането за изучаването на български език.
    Националните малцинства не участват в разработването на законодателството, защото от тяхното мнение никой не се интересува, се казва в неговото обръщение.
    Някои дипломатически мисии в Кишинев, които задължават Молдова да приеме закон срещу дискриминацията, нямат даже елементарно разбиране за нашата нравственост и уважение от тяхна страна към нашите религиозни и морални чувства ние не забелязваме, добави председателят на Българска община.
    Фьодор Сабий отбелязва още, че примерът за игнориране правата на българите през 1998 година ги убеждава в това, че само защитата от страна на ОССЕ се явява гаранция за бъдещето на българите в Молдова.

    http://www.focus-news.net

  • ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛЬНЫЙ КОМИССАР, ЗАЩИТИТЕ БОЛГАР!   6 лет 22 недели назад

    Фьодор Сабий, председател на Българската община в Молдова: Само защитата от ОССЕ се явява гаранция за българите в Молдова

    19 март 2012 | 18:25 | Агенция "Фокус"
    Начало / Молдова
    Кишинев. Само защитата от ОССЕ се явява гаранция за бъдещето на българите в Молдова. Това се посочва в изказването на председателя на Българската община в Молдова Фьодор Сабий на среща в Кишинев с генералния комисар на ОССЕ за националните малцинства Кнут Волебек. В Бюрото за междуетнически отношения в Кишинев се състоя среща на Координационния съвет на етнокултурните организации в Молдова с генералния комисар на ОССЕ за националните малцинства Кнут Волебек. Срещата беше посветена на спазването правата на националните малцинства, като част от гражданското общество в управлението на държавата.
    Председателят на Българската община в Молдова Фьодор Сабий благодари ОССЕ в лицето на Кнут Волебек за решаваща роля, която изигра организацията през 1998 - 1999 г. за съхраняването на Тараклийския район, като център на българската култура, и спасителната роля в съдбата на цялата българска общност в Молдова.
    За българите главният териториален проблем е съхраняването и целостта на Тараклийския район. Въпреки неуспешния опит за ликвидация през 1998 година на Тараклийския район като център на българската култура и присъединяването му към Кахулския район, въпреки районния референдум, въпреки протестите на българската общественост, само обръщението към Съвета на Европа и решителната подкрепа от страна на тази международна организация на законните права на българите в Молдова са принудили тогавашното парламентарно мнозинство да промени своето решение и да възстанови Тараклийския район.
    Днес на българите в Молдова никой не иска да даде ясни и недвусмислени гаранции за изключване на Тараклийския район от предполагаемата административно-териториална реформа.
    В своето обръщение Фьодор Сабий помоли Кнут Волебек - да обърне внимание на правителството върху недопустимостта на ограничението или прекратяването на финансирането за изучаването на български език.
    Националните малцинства не участват в разработването на законодателството, защото от тяхното мнение никой не се интересува, се казва в неговото обръщение.
    Някои дипломатически мисии в Кишинев, които задължават Молдова да приеме закон срещу дискриминацията, нямат даже елементарно разбиране за нашата нравственост и уважение от тяхна страна към нашите религиозни и морални чувства ние не забелязваме, добави председателят на Българска община.
    Фьодор Сабий отбелязва още, че примерът за игнориране правата на българите през 1998 година ги убеждава в това, че само защитата от страна на ОССЕ се явява гаранция за бъдещето на българите в Молдова.

    http://www.focus-news.net

  • Новости фонда «Хан Кубрат».   6 лет 23 недели назад

    В настоящее время Николай Габер является:

    главой Объединения патриотических сил Украины

    сокоординатором Большого совета Конгресса гражданского общества Украины

    вице-президентом Всеукраинского общества собственников недвижимости

    вице-президентом Всеукраинского общества собственников жилья

    президентом-координатором Международного общества «Птицы в радио загрязнённых биоценозах»

    вице-президентом Общества охраны и изучения птиц Украины.

    президентом Собора болгар Украйны

  • Болгарский народный профессиональный ансамбль песен и танцев „Родолюбие”, г. Тараклия   6 лет 24 недели назад

                                 АНСАМБЪЛ "РОДОЛЮБИЕ" С КУЛТУРНО-ВЪЗРОЖДЕНСКА МИСИЯ

       Държавният български ансамбъл за народни песни и танци "Родолюбие" от град Тараклия в Молдова през 2011 г. навърши 25 години от създаването си. Той е една от първите лястовици на всестранното развитие на националните малцинства в Република Молдова.

       Първи положиха основите: Стефан Стоянов - координатор и музикален педагог, Лазар Калоев -художествен ръководител, диригентът на оркестъра Петър Унгуряну, Стефан Танов - директор на ансамбъла.

       Първите постановки на танците осъществи Юрий Горшков. Музикалните обработки бяха на Стефан Стоянов и на Лазар Калоев. От първия концерт през 1987 г.  и до днес творческият колектив израсна на високо професионално ниво, разкривайки традициите и обичаите, музикалната и танцовата култура на българското население в Бесарабия (Молдова и Украйна).

       Неведнъж артистите на "Родолюбие" гостуваха в прародината си - България. Първото пътуване зад граница  бе в град Русе, през 1989 г., където нашите земляци взеха участие в прегледа на фолклорното творчество и извоюваха приза "Златна гъдулка". Тази награда вдъхнови артистите на ансамбъла и на концертите им дълго ръкопляскаха в София, Пловдив, Кърджали, Айтос, Шумен, Нови пазар, Омуртаг, Варна и в други градове на България. Ансамбълът от Тараклия участва и в международни фестивали във Франция и Германия. 

       Музикално-танцовата формация "Родолюбие" обикаля почти цяла Бесарабия - села и градове, където живеят българи  в добро съседство с други нации и народности. И навсякъде е добре посрещнат, изпълнявайки своята културно-възрожденска мисия. Тази мисия той изпълнява, участвайки в различни прояви в републиката, като, например, във фестивала "Мерцишор" (Мартеница). С тези прекрасни концерти "Родолюбие" сближава живеещите в Молдова българи и молдовани, гагаузи, руснаци, украинци и други общности в нашата родина.

       Димитър Боримечков - Тараклия, Молдова. 

  • ЗА УЧАСТИЕТО ВЪВ ВОЙНАТА И БЕЗСМЪРТИЕТО НА ОЛИМПИЙ ПАНОВ.   6 лет 24 недели назад

       БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА ЗАПОЧНА ОТ КИШИНЕВ

       Националния празник на Република България - 3 март - бе тържествено отбелязан  в Република Молдова: в Кишинев, Тараклия и в другите населени места на републиката. Той е денят, в който преди 134 години се роди българската свобода и на картата на Европа възкръсна от пепелта на робството нова държава. 

       За нас, българите, войната в 1877 -1878 година е наистина освободителна и ние пазим в благодарната си памет признателност към паметта на жертвите, скърбим за хилядите прекършени човешки съдби. И днес, след 134 години, ние смело можем да повторим, че поредната, превърнала се в Освободителна, Руско-турската война на Балканите, не е подарък на българския народ, а израз на историческата справедливост и необходимост. Спомняйки си, - подчертава българския историк И.Стойчев, - че Сан-Стефанския мирен договор бе край на голямата епопея, ние не можем да забравим, че Кишинев бе нейното начало". През април на 1877 г. тук, в Молдова, на Скаково поле в град Кишинев, император Александър II обявява своя манифест за началото на войната срещу вековния поробител. Освен военен, това е и морален жест на признание към десетилетните борби на българския народ и към многобройните му жертви. В Кишинев се формират 6 опълченски дружини под командването на генерал Столетов Николай Григориевич, в редовете на които се включват стотици бесарабски българи. Сред тях са братята Олимпий и Павел Панови (по късно наградени с Георгиевски кръст за храброст), Димитър Карамалак, Иван Арабаджи, Иван Гицеларов, Тодор Дериволков от Шоп-Тараклий.

       Олимпий и Павел Панови са участвали в съдбовните битки за освобождението на поробена България и за своя героизъм на бойните полета са получили първи офицерски чин. "За Ески Заарското дело аз бях произведен в чин унтер-офицер, - писал Олимпий Панов в Болград, - а за 4-дневното Шипченско сражение получих "Георги" 4-та степен и офицерско звание".

       От другите опълченци от село Тараклия, Бесарабия, се откроява името на Димитър Карамалак, унтер-офицер, който е бил преведен от руска служба в 3 дружина, 2 рота. На 20 април 1877 г. един от първите е постъпил в Българското опълчение, вероятно, още в Кишинев, когато се формираха дружините. Тези и много други български бесарабски опълченци, участвали в Освободителната война 1877 - 1878 година, ще останат в летописите на българската история и на българската свобода. 

       За тях, за бесарабските герои и нашите славни прадеди, пред паметника на Олимпий Панов в Тараклия, разказваха учениците от теоретичния лицей, носещ това име, както и потомците на рода Панови: Валерия Дарманчева, Нина Кайряк, Валентин Димитриев. 

       Слово за опълченците от нашия край и тяхната саможертвеност произнесоха: Михаил Мокану, депутат в молдовския парламент, Тодор Маринов, консул на Българското посолство в Кишинев, Александър Гарановски, председател на район Тараклия, Сергей Филипов, кмет на град Тараклия, Димитър Боримечков, журналист. Заедно с руските войници бесарабските опълченци станаха съпричастни във всички събития, родили и създали свободната българска държава.

       Благодарност на всички, участвали в подготовката и провеждането на празника 3 март - Освобождението на България от турско робство: на учителите и учениците от теоретичния лицей "Олимпий Панов", на дейците на Народно читалище "Майор Олимпий Панов" и на неговия създател и вдъхновител Иван Боримечков.

       В Дома на културата в Тараклия в същия ден се проведе турнир по свободна борба сред деца, който организаторите мечтаят да стане традиционен.

       Тараклия - Димитър Боримечков.

         

     

  • 19 февраля - День памяти Васила Левского.   6 лет 27 недель назад

    Я познакомился с девочкой - студенткой медицинского университета РМ, ее зовут Милана/Милена (в автобусе грохотало, не расслышал). Учится на первом курсе, после БАКа. Была с парнем по имени Иордан. Помогите найти, пожалуйста, уж очень красивая. Мой профиль на Одноклассниках - Adrian Darie, Кишинев. Заранее спасибо

Важная информация

П В С Ч П С В
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30
 
31