РОДОЛЮБЕЦЪТ И ПИСАТЕЛ МИШО ХАДЖИЙСКИ ИЗПИ ГОРЧИВАТА ЧАША НА СЪДБАТА.

           На 27 ноември 2012 г. се навършиха 96 години от рождението му, а на 7 декември т.г. ще се навършат 68-м от смъртта му.
   Отдавна се интересувам от личността на този голям писател и родолюбец. Това се засили още повече, когато през 2005 г. бях на специализация в Департамента за информация и усъвършенстване на учители в София, където темата ми бе свързана с бесарабската българска литература, литературния процес в Молдова и Украйна и творците на словото, родено в небългарска среда.
   През 2008 г. един талантлив млад режисьор - Васил Барков, бесарабски българин, направи документалния филм "Един изстрел", посветен на Мишо Хаджийски. Това ме подтикна да науча още повече за този герой на своето време.
   Той живее в размирните и изключително трудни 30-те и 40-те години на ХIХ век. Роден е на 27 ноември 1916 г. в с.Орманджи (днешното Инзово в Запорожка област на Украйна). В периода 1923 - 1930 г. завършва прогимназия в родното си село, след което и Българския педагогически техникум в Преслав. През 1933 - 1937 г. Мишо следва в Киевския държавен университет, специалност "Литература". Дарбата му на писател се проявява още в студентските години. В сп. "Бъди готов!" е отпечатан първият му разказ "Мост".    М.Хаджийски участва в Одеса в тридневна Конференция на българските писатели, а през 1938 г.  дебютира в Киевското издателство за националните малцинства със сборника разкази "Разлив". Автор е и на пиесата "Бановите дворища", поставена в Българския държавен театър в Одеса. Следа сборникът му с разкази "Нощите край Лозоватка".    През есенета 1942 г. Мишо Хаджийски за първи път посещава България, където се запознава с много творци на перото - журналисти и писатели, пише публицистични  материали и разкази. През 1943 г. излизат книгите му "Пуста чужда чужбина" в издателство "Хемус" и очерците "Българи в Таврия", издание на "Българско дело". 
   От произведенията, които пише в България, се разбира, че той живее и твори в с. Бойчиновци, което е близо до гр.Монтана, в Белоградчик и в близкото село Боровица. В черквата "Света Троица" на това село на 28 август 1944 г. той се венчава за Савка Николаева. Само сто дни след сватбата, на 7 декември, при повторен арест Хаджийски се самоубива. Тогава писателят е само на 28 години. Кратко трае щастието на младоженците.
   "Мишо много обичаше България. Познавах го единствено като един мъж, когото съм обичала и който ме е обичал. Просто бях млада и щастлива", разказва неговата съпруга Савка Николаева, която е над 90 години и живее в София. Тя е и една от героите във филма "Един изстрел". Другите, които познавали М.Хаджийски, са кумът им на сватбата д-р Иван Орешков, телевизионният журналист Антон Вергиев, писателят и поет Георги Журков, които през военното време са се преселили в България и по щастлива случайност не бе върнати като врагове и предатели в Съветския съюз.
    С писателската си и публицистична дейност, организаторски способности и смелост в онова размирно време Мишо Хаджийски остава в сърцата ни и в българската публицистика и литература. Все още е жив споментът за него и в Белоградчик.
   Вероятно, ако е останал жив, е щял да стане "таврийският Йовков", както го наричаше поетът, преводач и общественик Александър Миланов, съставител на сборника "Пуста чужда чужбина на Мишо Хаджийски, издаден преди години в София.
 
Димитър БОРИМЕЧКОВ

Важная информация

П В С Ч П С В
 
 
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30
 
31