ЧЕСТИТ ИМЕНЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ.

                                   Скъпи сънародници! Братя и сестри от цяла Бесарабия!

     Рядко кой народ има извън собствената си държава още и именен празник на част от своята диаспора, в нашият случай българските исторически преселнически общности, известни като бесарабски българи.Денят на бесарабските българи има както своя  история, така и свои известни, а по-много неизвестни герои.
      През 1838 г. тържествено се отбелязва 100-годишнината от осветяването на Храм-паметник «Свето Преображение Господне» в град Болград. Именно тогава се ражда инициативата 29(16) октомври, денят на осветяването на Храма, да стане празник Ден на бесарабските българи. Тази инициатива се определя от участието и голямата роля на бесарабските българи в национално-освободителните борби,църковно и културно възраждане на българския народ,в Освобождението на България и изграждане на нова българска държава.

     Съборът «Свето Преображение Господне» се изгражда пет години.За наблюдение върху  изграждането на Събора е била образувана  специална комиссия, в състава на която е бил въведен и 17-годишният Димитър Кирилов Минков, син на преселник от Калофер известен кишиневски търговец Калчо(Кирил) Димитров Минков. Калчо Минков жертва огромна сума за изграждането на събора, а също и специално за закупване в Москва на най-голямата камбана «Благовест». Неговият син Димитър Минков в 1846 г. става съдия, а след три години за пръв път е избран за кмет на столицата на Бесарабската губерния на Руската империя град Кишинев. От 1858 г. до 1866 г. Димитър Минков още два пътя бил избиран за кмет на Кишинев.Интересно е , че от 1854  г. до 1858 г.  кмет на Кишинев е бил Ангел Петров Николау, женен на дъщерята на Калчо Минков и сестрата на Димитър Минков. Така че старият дядо Калчо с основание се гордеел, че кметове на Кишинев стават и синът му, и зетят му.
     На 17 октомври 1850 г.в семейството на Николау-Минкови се ражда Анастасия Ангелова, която следва медицина в Цюрих, а после по  фамилия на първият си мъж Анастасия Берладска завършва Медицински факултет в Париж. Само на една седмица след защитата на своята дипломна работа Анастасия пристига в Кишинев завинаги да се прости на Кишиневските гробища с любимият си съпруг. В началото на 1879 г. Анастасия пристига в България и се омъжва за Головин, руският чиновник в канцеларията на княз Александър Батенберг, с когото Анастасия Головина има многогодишна дружеска преписка. Останалото от биографията на бесарабска българка д-р Анастасия Головина, първа българка с висшо европейско медицинско образование, основател на българската психиатрия и нейният огромен принос в развитието на българската медицина е известно на всеки образован българин. Такива са не случайни случайности в съдбата на едно семейство бесарабски българи…

     Бесарабските българи си имат герои с приносът си за България: министри, генерали, учении и други. Съединението на Източна Румелия с Княжество България е оглавявано от Данаил Николаев, героят при Сливница в Сръбско-българска война е Олимпий Панов, обявяването на независимостта на България през 1908 г. става при министър-председател Александър Малинов.

     Но имало и има такива, които целият си живот работили на нивата на българщината в самата Бесарабия, да не изсъхват корените й и полята с обилна влага от родолюбие да дава живот на нови поколения достойни и благодарни потомци.
    
     На 28 ноември 1938 г. в София излиза брой първи и единствен на вестник «Българска Бесарабия». В него Димитър Тодоров, секретар на сдружение «Отец Паисий» пише за бесарабските българи,  «за тези,които запазиха духа си» своето обръщение към читателите и към българската държава,което завършва с думи: «Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди граждани, данъкоплатци,войници. Но те са и навеки остават неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена – кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава. Нека никога на преставами да мислим и да се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29  октомври, годишнината на освещаването на въздигнатия от тях в Болград български Храм-паметник  «Свето Преображение Господне»,да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух».
         Българската община в Република Молдова поздравява всички бесарабски българи с нашият общ именен Празник на българския дух. Особени поздравления на ръководителите на български организации от най-голямата историческа преселническа българска общност   в братска Украйна. Нека и в бъдеще, както и в миналото бесарабските българи демонстрират вярност на заветите на нашите героични предъци да се запазва българщината и да е вечна нашата любов към нашето мило Отечество България.

От името на Управителният съвет,

Председател на Българската община в Република Молдова                       Федор Сабий

Комментарии

Регионално черноморско сътрудничество

 На всичке Вас, скъпи братя и

 На всичке Вас, скъпи братя и сестри, Честит Празник!  За много години и да пребъде българския дух и Велика България!  Поклон пред българските герои от Бесарабия!

Пейчо Пейчев

Честит ден на бесарабските

Честит ден на бесарабските българи! Честит празник! Ценна информация, нови факти.

Димитър Боримечков

Важная информация

П В С Ч П С В
 
 
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30