Без Кишинев нямаше да има Сан-Стефано, а Без Сан-Стефано нямаше да има Съединението, Сливница и Независимостта на България.

     Скъпи сънародници!  Братя и сестри в милото ни Отечество България, в братска Украйна и по целият свят!

         Мястото, на което ние стоим всеки 3 март, пред Паметника на българските опълченци, е едно от най-свещените места за всеки българин. На 12 април 1877 г. в Кишинев Русия обявява война срещу Турция, а на Скаково поле в парада на руските войски участват и формирани също в столицата на Бесарабия само преди няколко седмици първите дружини на Българското опълчение, никой и не предполагал, че  опълченците ще станат образец за невидан героизъм и саможертвеност на българите, а Сан-Стефано ще доведе до появяване на обединяваща в етническите граници на българският народ държава – България. Нито Русия, нито още по-вече българският народ имат вина, че по воля на Великите сили на Запада,  вековните покровители и защитници на цялостността на Турция, се появяват,  като рожба на западните дипломации, разпокъсващи България условия на Берлинския Конгрес

     3 март 1878 година символизира завършване на пълен с велик героизъм и неописуем трагизъм и в същото време по-своему красив период в историята на българският народ – Българско национално Възраждане и възкръсяване на България като държава. За нас, бесарабските българи,  българите в Молдова и Украйна, празникът на българската Свобода е още и причина за гордост, че нашите велики предъци участвали във всичките процеси  на българският нционален и държавен ренесанс, на руско-турската война 1877-1878 гг., в една  пълна от подвизи и слава героическа епопея от Кишинев  до  Сан-Стефано и в състава на българското Опълчение, и в редовета  на руската армия. Ние сме щастливи, че този принос на бесарабските българи в Възраждането и Освобождението на България е справедливо оценен и заслужено признат в нашето мило Отечество – България! Но не по-малък е приносът на нашите героични предъци от Бесарабия в Спасението на България. Става дума не само за ролята на бесарабските българи в изграждането на нова Българска държава след Освобождението. В резултатите и определящо влияние на съдбоносните за съществуването на България събития участват: в Съединението – Данаил Николаев, в Битка при Сливница – Олимпий Панов и в провъзгласяването на Независимостта – Александър Малинов. Тези личности справедливо стават в един ред с тези, които ние считаме и признаваме за Спасители на България!

   Като говорим за Българската Свобода ние имаме едно измерение във времето – от нахлуване на варварските орди на османските поробители на Балканския полуостров през втората половина на 14 век и до обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. в църквата «Св. 40 мъченици» и Хълма Царевец в Велико Търново. Ето защо в този ден ние сме задължени да обърнем поглед в миналото. Приличащите на камбанен зов призивите на Отец Паисий, българските книжовници и народни  будители, заветите на много поколения на бесарабски българи на задължават да спомним всички знайни и незнайни борци за Българската Свобода. Да не забравяме, че от Кишинев до Сан-Стефано заедно с руските чудо-богатири и българските герои – опълченци вървели и сенките на народните отмъстители-хайдути, милиони пострадали за вярата българи, стотици хиляди продадени на робските пазари наши майки, дъщери, сестри и жени, четниците на прочутите български войводи, съратниците на Раковски, Левски и Ботев, огромните жертви на българските въстаници срещу непоносимо и омразно робство. Да ги спомним и да ги помним!

      И няколко думи за Русия като освободителница. Като имаме предвид, че първите опълченски дружини се  формират в Кишинев още до обявяването на войната на Русия срещу Турция, че тези дружини се организират от български чиновници и под команда на български офицери,че в състава на Българското опълчение се сражават и българи от всичките краища на България, че многото от опълченците имат опит на  участие в националноосвободителните  борби на българския народ, че самият български народ активно участва в войната, а героизмът на опълченците е признат и възпят,  ние  имаме пълно основание да считаме самата война не обикновенен двубой на две империи, а и мощен народен порив от Априлското (1876 г.) въстание и до 3 март 1878 година, съвпаднал с стремежа  на Русия да си върне статуса на велика държава, а на народите  й  да помогнат на  българския народ  да се избави от вековните си поробители. Ето защо всичко гореказано позволява да считаме войната за Освободителна не само защото Русия освобождавала своите едноверни и едноплеменни братя, а и защото българите освен желание и готовност, взели пряко и активно участие в освобождението на своето поробено Отечество.

  ЧЕСТИТ 3 МАРТ! СЛАВА  И ПОКЛОН НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

 Управителният Съвет на Българската община в Република Молдова

Важная информация

«  
  »
П В С Ч П С В
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30
 
31