ФОЛКЛОР

Прокълнатото злато в разказите на българските преселници в Бесарабия
Д-р Галина Манолова
gali@mail.bg

Разказите за злато, имане като част от устното народно творчество на българските преселници в Бесарабия се обособяват като важен и интересен дял от цялостна фолклорна памет на тази най-голяма българска диаспора. Определено прави впечатление факта, че въпреки страха и суеверието хората с голям ентузиазъм разказват истории за заровеното злато, което според тях е останало от предишни народи, живели на това място.
Обект на настоящето изследване са разказите за “заровеното злато” а също така и самите интерпретации от страна на преселниците за това злато, в които прозират редица вярвания, представи и изобщо множество черти от мирогледа на преселниците в Бесарабия. Теренната информация за настоящето изследване е събрана в селища, където темата за закопаното имане присъства в общоселският фолклор на населението (селата Кайраклия (Молдова), Болгарийка (Украйна), Бешалма (Молдова). Събраните разкази са около дведесет на брой. В това съобщение ми се ще да акцентирам вниманието си на най-основните моменти, в които се вижда по какъв начин в разказите за заровеното злато българите интерпретират проблема защо се намират извън родината си, тълкуват своите специфични традиции и черти и т.н.
От събраните теренни материали се вижда, че в повечето случаи разказите за закопаното имане започват с някои устойчиви изрази като: “Дядо разказваше, тука турци живели”. За съжаление нямах възможност да говоря поне с един от щастливците, които са намерили закопаното злато, което би дало интересни наблюдения за начина, по който самият той възприема и се отнася към закопаното богатство. Всички респонденти са на мнение, че заровеното злато е оставено от предишните народи, които са живели преди преселването на българите в Бесарабия: “Тука напреш турци биле. Тий си заровяли туй злату, кугато са бягали”. Или например още един цитат:”Тий турците седяха тук, на Антошкуа баир, тий сетня избягаха, махнаха са .Определено информаторите не правят разлика между ногайците и турците. Също така се вижда, че възрастните са твърдо убедени, че това е именно "турско злато”. Също така редица информатори акцентират вниманието на това, че златото е останало от миналото като посочват: “Преди всичката пара золотая била”. Друг интересен момент е, че във всичките разкази се посочва мястото, където се намира или още има закопано злато: “Тук в хальчака, ду Гарибуйту” или: “Злату ималу ду Кирчувкиру, тука надолу” и т.н.
Следва да се отбележи, че в повечето случаи закопаното злато се локализира до някое водно място (геран, чешма). Например в десет от събраните разказа за закопаното злато мястото според информаторите е до геран. Всъщност за безводният район на Бесарабия това подчертаване е разбираемо, тъй като цената на водата се доближава до тази на златото.
Прави впечатление, че според някои разкази за закопаното злато дошлите българи са свидетели на бягащите така наречените “турци”: Тий турцити, дяду расказваши казали, ний колкуту злату ша земим сас себе си, устаналото сейфа гу уставами тука”.
Друг интересен момент е, че според разказвачите след определено време на територията на Бесарабия идват потомците на избягалите турци, които търсят закопаното бащино злато: “Душле двама турчана и казали с карта търсят. Тука има злато тати като умираше каза че е заровял злату, чисто не я проклету злато…”. В един разказ дори се посочва откъде е точно дошлият потомък: “Миналу колкуту гудини дуважда един млат турчан ут България. Имал куту карта, идял и питал дяду Теню де бил гераня. Турчана куту чул дей источника, повидимому то источници било и тугива. Той знаял ут куя старна ут источника, напраял раскопка и зел златуту”.
Информаторите посочват също така и времето, когато се появява златото или – както казват те – когато ”златото играй”. Найчесто посочваните празници са най-големите религиозни празници: Великден, Гергьевден, Архангеловден,. Респондентите дори подчертават, че златото се появява: “Срищу голям празник, срищу Гергеовден”. Друг важен момент, на който обръщат вниманието си информаторите, че в повечето случаи златото се появява през нощта: “Темничку беши, тука куту виждам един пламак”, или “Тук у нас тати гледа на Гергеовден в два часа нущя”.
В някои от разказите се изтъква това, че златото има свой пазител. Например според един разказ в ролята на пазител на закопаното злато се посочва млад кон: “Пудскача огян и са пуявилу пред негу едно кули, той като ударял туй кули и са появил огян”. Посочването на пазител на закопано имане не е ново, за българският фолклор например Ив. Хаджийски, разглеждайки въпроса за иманярството, отделя внимание и на неговите пазители. В посочените от него примери се вижда, че имането се зарича и се появява пред хората в образа на някое животно (Хаджийски 1966: 239).
Интересно е, че всички респонденти знаят, че щом “огянчета изляват от земята”, това е знак че на това място има злато. Прави впечатление, че хората до детайли и с голям ентузиазъм споделят по какъв начин и как може да се вземе закопаното злато: “Фърляш пепел и то се изписва, човеша ли стъпка значи чуляк курбан тургаш,или: Тлябва да утсейш пепел да туриш и да видиш къв курбан иска, чи да заколиш”.
Разказвачите със страх споделят какво се е случвало, ако някой наруши правилото за вземане на златото. Интересно е, че в повечето разкази информаторите са твърдо убедени, че това злато носи нещастие за човека, то не бива да се пипа, тъй като е прокълнато.
Много от информаторите са убедени, че това злато могат да го вземат само тези, които са го оставили: “Дажи дядо ми казаши, че ша доди време, турцити ша додат да си убират златото”. Според други разкази, златото се появява на този, който има късмет: “Купаят геран виждат нущя играй огян ама от тримата саму един вижда, значи е неговият късмет”.
Един от разказите сочи, че кръчмаринът грък научава българина как да вземе появилото се злато: ”Утюва дядо Ерги в кръчмата, пък тугива кръчмата даржял един грек, многу бугат чуляк бил. Дяду Ерги давал му ена монета, тос грек куту видял, питал гу ут де зе туй злату. Тос грек му казал то турску злату ,ти тряба да туриш курбан”.
В изваждането на златото българите изтъкват собствената си находчивост и изобритателност: “нащи българи са хитри, тий турците си оставели златото си, като бягали. То на времето имаше много въшки. Зима той въшки и убива ги, тий нале пият на чуляка крафта, тъс кръф пада на тъс стъпка и тъй чуляка зел златуту.
В събраните от В. Мошков фолклорни разкази на гагаузите в Бесарабия за златото има 5 разказа, трите от които посочват на сън мястото къде точно се намира закопаното имане. В един от петте разказа за закопаното злато имането задължително следва да се изкопае в момента когато пропяват първите петли. В другите два разказа сърбани от В. Мошков акцент пада на това, че мястото на закопаното имане идва на сън на този, който изкопава златото.
Събраните разкази за закопаното злато в случая показват няколко важни момента от културата на българските преселници в Бесарабия. До голяма степен вижда се че българите героизират това, че са намират в Бесарабия. Този факт не е случаен, тъй като с времето самите преселници започват да осъзнават, че историческата роля на преселението по време на руско-турските войни се завършва с освобождението та тяхната прародина. Освен това в тези разкази се проследяват някои особености на националният характер на българина, който се изтъква непосредствено от самите преселници. Например в разказа за “въшката”, която изпълнява ролята на курбана и по този начин помага на българина на вземе златото, най-вече има за цел да се изтъкне находчивостта на българина и напълно отговаря на руската поговорка характеризираща бесарабските българи “Нам болгарам лижбы даром”.

Литература
АЕИМ Манолова № 586
Хаджийски 1966 Хаджийски, Ив. Оптимистична теория за българският народ. София
Радлов 1904, Радлов, В. Образцы народной литературы тюркских племен. Издаваемая В. Радлов. Наречия бессарабских гагаузов тексты собраны и переведены В. Мошковым (с двумя прибавлениями), Тексты и словарь, Ч-X Санкт-Петербург

Важная информация

П В С Ч П С В
 
 
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30