Традиции

Махленските сбирки “дернеците” – специфична особеност на българските преселници в Бесарабия
Д-р Галина Манолова
Mail: gali@mail.bg

Изследването на махленските сбирки “дернеците” е продиктувано поради причината, че до наши дни българските преселници в Бесарабия на тези сбирки общуват предимно на своите родни “домашни” езици. Проучването на тези места е от значение, тъй като самото им организиране преселниците запазват от своята прародина, което до една степен се явява специфична особеност, присъща само на тази преселническа общност.
Настоящото изследване на махленските сбирки “дернеците” се базира върху теренни изследвания, направени през 1999-2005 г. в български селища в Бесарабия, които понастоящем се намират в границите на две държави (Украйна и Молдова). Селата са от смесен състав: българско (Кайраклия) и българо-гагаузки (Кирсово, Болгарийка).
Селската среда предполага познаване на съседите и целия селски колектив, както и по-близки връзки между хората, за разлика от съседската среда в града. Съседските сбирки представляват една от най-разпространените форми за общуване в неформална махленска обстановка, която при българските преселници в Бесарабия е силно съхранена и се практикува до днес в семейно-родовата среда.
Редица изследователи определят махленското събиране, като специфична черта на преселниците (Державин 1908: 153; Дякович 1918: 106). Още през втората половина на XIX в. А. Чужбински отбелязва: “Вечер всичкото българско население излиза на улицата, старите приказват събрани в кръг около портите” (Чужбинский 1863: 407). Прави впечатление, че по същият начин, какъвто бе представен от руският изследовател, махленската сбирка продължава да съществува до днес.
Махленските сбирки в селата Кайраклия и Болгарийка, са известни като "дернек" (от тур. - събиране, съвет, кръжок, забава) (Тур. речник 1952: 120). Смесеното българо-гагаузкото с. Кирсово при тюркоезичните преселници те се наричат "дернек", а в българската част, са известни като "лаф" (от тур. - дума) (Речник 1974: 134).
Сбирките се разделят на мъжки, където участниците са само мъже, и женски, в които участват само жени. Женските сбирки се правят предимно в махалата, а при мъжете събирането може да бъде както в махалата, така и в центъра на селото.
Сбирките-"дернеци", с участието на жените от няколко съседни къщи, са наричат още "женски дернек". Жените, за разлика от мъжете, предпочитат махленските сбирки. Мъжете освен в махалата в повечето случаи предпочитат да се събират в центъра на селото, на мегдана, където, насядали в кръг, обсъждат новините, свързани с политиката и с живота на селото. Основно занимание на тези сбирки е общуването, обсъждането на новините, споделяне на мнения за частния семеен и обществения живот и т.н. На тези събирания не се работи, а само се говори, което представлява един вид забавление, съпроводено с “чоплене” на семки и т.н. Посочените сбирки се правят през почивните дни и най-вече по празниците: "В Света Неделя нищо не праим, саму на хурата с кумшийките, пу празниците, тугава не се работи" (АЕИМ № 583-III: 3). Следва да се отбележи, че на “дернек” се събират всеки ден вечерта на пейките до къщите:“Ами сбирами са ду кату додат кравите и тъй да са видим, щоту то цял ден се рабута”.
Сбирката включва жени на различна възраст, но наблюденията показват, че на "дернека" се събират повече жени, които са връстници. Общуването на тези сбирки става общо взето само на български или гагаузки, в зависимост от болшинството на участничките. Според информаторите от с. Кирсово, общуването в гагаузката част на селото става предимно на гагаузки език, а при българите - на български: "Ами при нас на български, унъс старна - на гагаузки" (АЕИМ № 583-III: 7). Ако участниците на сбирката са представители от двете групи, разговорът неизбежно протича и на двата езика: "Като са сбирем жените, сами не разбирами га хуртувами на български, га минавами на гагаузки" (АЕИМ № 583-III: 23).
Жените, които обикновено са снахи, родом от едно село, предпочитат да организират свой "дернек". Според информаторите, понастоящем в българската част на с. Кирсово именно на "лафа" се наблюдава ситуация, в която снахите-гагаузки предпочитат да говорят на своя език: "У нас тука булките са се гагаузки, куту са сбират, саму на гагаузки хуртуват" (АЕИМ № 583-III:3). Наблюденията показват, че на “дернека” се събират жени от различни етнически групи.
На сбирката при мъжете почти винаги присъства почерпка, която се предлага от стопанина, до чиято къща са се събрали присъстващите. В последно време на "дернека / лафа" мъжете предпочитат наред с говоренето да играят шах, карти, домино.
Сръбската изследователка З. Дивац, на базата на материал от Сърбия, стига да извода, че честотата на събиране на жителите на махалата представлява своеобразен "комшийски ритуал", като се имат предвид времето, мястото и участниците в него (Дивац 2002: 227).
Тази сбирка “дернека”, за разлика от седянката, предполага неангажираност на хората: те се събират не по повод на някакъв вид труд, а за да говорят и да обсъждат различни въпроси. Не е случайно, че при българските преселници в Бесарабия и досега пред всяка къща се поставя пейка. Това показва, че "дернека / лафа" се възприема от преселниците като традиция, която –идва от миналото, е нещо "свое".
Представителите на други етноси не одобряват тези събирания. Например информаторката-рускиня, омъжена в с. Кайраклия за българин, сподели, че "дернека" отразява характерната за преселника черта - клюкарството. Към това тя се отнася отрицателно: "Не ми харесва, че вие българите се искате да знайте, да сплетничите (клюкарствате) за съседите" (АЕИМ № 583-III: 42).
В едно от етносоциологическите изследвания в Украйна през 80-те години на XX в. се отбелязва, че при българите, за разлика от другите общности, се наблюдават най-високи показатели за предпочитание на населението към съседско общуване. Това очертава "дернека" като своеобразен механизъм за предаване на културни стереотипи, при това чрез съответния роден език на българските преселници (Орлов 1990: 155).
Махленските сбирки, където българските преселници общуват на своите езици, се запазват на общностно равнище и до голяма степен се явяват устойчив елемент на културата на българите и гагаузите от изследваните селища. Изследването на махленските сбирки показва, че те са запазват в такъв вариант, в какъвто се пренасят от прародината. Запазва се практиката сбирките да се разделят на женски и на мъжки. Наред с това общуването на махленските сбирки показва съхранената традиция на преселниците да общуват на своя език, което повтаря езиковата ситуация в семейната среда – това е своеобразен знак за връзката между традиционното неформално общуване и кръвно-родствения институт
Литература
АЕИМ Архив на Етнографски институт с музей при БАН Г. Манолова № 583-III
Чужбинский 1863 Чужбинский А., Поездка в южную Россию. Очерки Днепра., СПБ Т-II
Державин 1908 Державин Н. Болгарские колонии Новоросийского края: Херсонская и Таврическая губернии В: Известия Таврической комиссии. № 41, Симферополь
Дивац 2002 Дивац З. Комшийски ритуал. – Обичаите от жизнения цикъл. Белград, 227-231
Дякович 1918 Дякович В. Българска Бесарабия. Историко-етнорафски очерк с спомени за генерала Иван Колев., София
Орлов 1990 Орлов А., Социально-этническая интеграция современной культурно-досуговой жизнедеятельности населения Украинской ССР. В: Традиции в современном обществе., 150-159, Киев
Речник 1974 Речник на редки и остарели думи и диалектни думи в литературата от XIX и XX в.
Турско български речник 1952, София

Важная информация

П В С Ч П С В
 
 
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30