ЕТНОЛОГИЯ

Особенности на жилището при българските преселници в Бесарабия
Д-р Галина Манолова
Mail: gali@mail.bg

Представената етнографска информация в настоящето изложение има за цел да покаже спецификата на жилището при българите в Бесарабия. Повечето от материалите са събрани през 15 септември 2005 г. в българските и гагаузките селища (Курчий, Вайсал, Пандаклия, Сан-Батър) от Болградски р-н Украйна, част от материалите със събрани в българските селища в Молдова (Кайраклия, Копчак, Кирсово, Гайдари). Следва да се подчертае, че събраните материали за жилището в изследваните селища показва някои специфични особености, характерни само за проучваните селища в Бесарабия. В това отношение следва да се посочи, че за разлика от другите народности населяващи Бесарабия, българските селища се отличават със спретнати къщи и варосани дувари от камък.
Интересно е, че варосаните дувари са своего рода визитната картичка на българите от южната част на Украйна. Като цяло жилището в изследваните селища представлява класическият тип добруджанска къща.
Независимо на коя територия се намира българина като един един от приоритетите на неговият характер и нрав са явява – да построи къща, да има свое място. Самият строеж, градеж на жилище и жилищни помещения при българина в Бесарабия се продължава до края на живота му: “Ами ний се сруим и струим, то тази гудина нова лятна кухня, то веранда, то калидор”(Инф. Стефана Водинчар, с. Чийший), подобни изказвания са щесто срещани при българите в Бесарабия.
Прегледът на литературата за жилището при българските преселници в Бесарабия попочва следните особености. Повечето от авторите отчитат факта, че българите строят къщите си по един определен начин, който се предава от поколение на поколение. Например в изследването на А. Скальковский “Болгарские колонии в Бесарабии и Новоросийском крае” среща се следното описание на българските жилища: “къщите българите строят от камък или от пръст със слама (чамурени)” (Скальковский 1848: 102). Прави впечатление, че този начин на строеж на жилище българите в Бесарабия спазват стриктно до наши дни.
През XX в. изборът на място за строеж на нова къща при бесарабските българи зависи от “плана”, който се дава от властите. По традиция бащата е този, който купува място за строеж на нова къща. Също според българският обичай малкият син остава да наследи бащината къща (това посочва и Державин 1914: 99).
След 90-те години на XX в. тази практика започва да не се спазва, тъй като в последното време младото поколение на българите в Украйна мигрират в градовете.
По традиция българите в Бесарабия изграждат и до днес от глинен кирпич, практика, която се запазва и се предава през поколенията. Камъкът е един от строителните материали. В селата Пандъклия и Санбатър той се нарича “рязан камък”. От него се изграждат основите, в изследваните селища предпочитат при градежа на основите “фундамента” да се използва “див камък”. Основите се изграждат до половин метър височина. Стените се изграждат от глинени кирпичи. За тази цел стопанина прави “чамур, меджия”.
Като цяло правенето на “чамура, меджията” е една особенно важна част от направата на жилището. Събира се цялата рода и съседите на младото семейство, което строи жилище. Първоначално се докарва глина или пръст от която ще бъдат направени кирпичите за бъдещата къща. По принцип пръстта се изсипва на земята в кръг. След това, тази пръст, глина се смесва “овалва” със слама. За да се смеси добре калта, се взимат коне, които омесват глината (Вж. Снимка с. Кайраклия). По правило в тази част от “чамура” участвоват само мъже, като жените са само готвачки. След омесването на пръстта следва останалата част от направата на кирпичите. Точно в тази част участничките стават и жените, които правят “тупалаци” (малки топки от кал смесени със слама). Мъжете имат задължението да вземат тези топки ”тупалаците” и да ги слагат във формите за кирпичи. Тези форми са от дърво и имат специални дръжки за да може при оформянето на кирпичите да се вдигне без да се развали формата. Интересен момент от чамура е, че през цялото време домакините черпят за “загрявка” участниците на чамура. След 90-те години на XX в. в “чамура” участват само мъже (вж. Снимка с. Кайраклия).
В изследваните селища, българите предпочитат и до днес да строят къщи, наброяващи средно 8-10 стаи. По традиция българите в Бесарабия строят едноетажни къщи, в повечето случаи плановата схема на жилището представлява геобразна форма. Също така по традиция в една къща задължително трябва да има коридор “калидор”, който според информаторите има няколко функции, прави да е по-топло на другите стаи, а също така и прави сянка. Задължително е в българската къща в изследваните селища да има “пътна къща” стая, в която българите влизат крайно-рядко, но пък тя се използва като помещение от което изнасят мъртвеца. Както казват информаторите: “от тази къща изляваш с краката напред. Тука правим гуляи, гудинки, провожание, пити” (Инф. Григорий Пенов с. Пандаклия). По традиция да се строи “лятна кухня”, в това помещение живеят възрастните родители. Типична за българите къщата с два прозореца на фронта и от страни да има колони с навес “под навеса”.
Българските къщи в Бесарабия се отличават с множество прозорци “пенжури, джамове” (повече от 12). Прави впечатление, че повечето прозорци са заковани, което навежда на мисълта, че прозорците се слагат не за да се проветрява жилището, т. е. за хигиенични цели, а служат за осветляване на къщата.
През лятото 2005 г. в експедицията в Болградски р-н ние с колегите отворихме прозореца, за да спим на отворен прозорец, реакцията на домакинята, на квартирата, където бяхме беше повече от негативна: “Не бива да се отваря пенжурите, може да флези котка, замя, не бива да ги отваряме” (Инф. Маша Люлька с. Вайсал). Прави впечатление, че българите в Бесарабия до днес спазват следното правило да не се отваря прозорец от страна на съседите. Например в с. Кайраклия (Молдова), снахата – рускиня не може да разбере това правило и въпреки наказа на свекърът-българин младото семейство отваря прозорец от страната на съседите. На въпросите към информаторите, защо не бива да се слага прозорец от страната на съседите повечето то тях са на мнение, че това е българско правило при строежа на къщата, а някои смятат, че отварянето на прозорец, позволява да се показва какво става в къщата на съседите: “Не бива да отваряш пенжур към кумшиите, то грехота, не е на хубу, сетня, гледаш кавги стават” (Инф. Симеон Манолов с. Кайраклия). Това посочва, че за разлика от другите народности, българинът е този, който много държи да е обграден от съседа. Това потвърждават и задължителното правило да се правят до наши дни високи огради “дувари” обкръжаващи къщата. Всъщност огражденията на българските къщи се наблюдават още при самото заселване на българите. Интересно е, че според изследванията на А. Скальковский още през 1848 година българите предпочитат да строят огради от камък отколкото от дърво (Скальковский 1848: 102). Особенно това се забелязва в селищата в Болградски р-н (Пандъклия, Сан-Батър). Строежа на дувари от камък информаторите и изследователите обясняват с липсата на дървото в Бесарабия (Скальковский 1848: 103).
Друга особеност на българската къща в Бесарабия е, липсата на съвременни бани. Следва да се посочи, че след идването на Съветската власт в Бесарабия (1917-1940, 1944-1990) в българските селища се строят общественни бани. Изследванията показват, че след разпадането на СССР от 1991 година до наши дни строежа на баните не се оказват масова практика. Всъщност българите строят летни бани, но помещения за къпане през зимата не са масово явление. Този факт сочи, че българите предпочитат до днес да са къпят по един традиционен начин - в легени “лоханки”. Също следва да се подчертае, че в съвременната българска къща масово не се наблюдава наличието на вътрешни тоалетни, те се правят извън къщата от дърво и в повечето села се наричат “харманя”. Това название идва от факта, че мястото на тоалетната се намира, където на времето са харманувало.
Български особенности във вътрешната подредба на жилището

През 1848 г. според А. Скальковский подредбата на къщата на българина повече прилича на источно-турската отолкото да е от славянски модел. Точно този автор посочва, че в българската къща има специална женска стая, в която външни хора не влизат (Скальковский 1848: 110). При прегледа на литературата за вътрешната подредба на българската къща в Бесарабия се забелязват следните особенности, които са характерни до наши дни. Например през 1848 година А. Скальковски пише, че в българското жилище стените се украсени с килими (Скальковский 1848: 110). Интересно е, че този факт се наблюдава до днес в повечето жилища в Бесарабия. Това информаторите българи обясняват така, че покривайки стените с килими се затопля стаята, което означава, че освен украса килимите имат повече от една функция. Същият А. Скальковский посочва, че в българската стая има “червен ъгъл”, където се намира икона (Скальковский 1848: 110). Нашите наблюдения показват, че до наши дни в повечето български жилища в Бесарабия в един от ъгълите на стаята се намира икона с кандилце.
Друга типична българска особенност във вътрешното подреждане на стаята е наличието на стари снимки – портрети на членовете на семейството. Тази практика се наблюдава и при младите семейства. Ако преди портретите се поръчват и се рисуват, то в наши дни младите предпочитат да слагат снимки-портрети на своите деца “винетки”.
Външна украса на жилището
Естетическата украса по къщите около прозорците и по дуварите на жилищата в изследваните селища са много пищни и разнообразни. Интересна е украсата на портите, която в селата Пандъклия и Санбатър представлява направена от камъни арка. За присъствието на ярката украса възможно са допринесли и съседните с българите народи, като молдовци, украинци и др.
Къщите в с. Пандъклия за разлика от съседното село Кубей и село Курчий са богато орнаментирани. Особено е богата цветовата гама. Орнаментите по фронтовете на къщите показват силно изразен цветен характер. Къщите в това селище се боядисват с блажна в повечето случаи зелена боя. В украсата се наблюдават повечето правоъгълни и ромбовидни форми. Украсата, по прозорците представлява клонки на цветя. Портите в това селище и дуварите са правят от камък “див камък” и са варосани, което придава на този жилищен интериор интересен характер. Впечетляващи в това селище е това, че портата е оградена в арка от камък, в средата на която често в средата се намира геометрическа и ли зооморфна фигура (от камък). Интересно е, че самата арка на портата се нарича според информаторите “кемерле”. Тази дума се среща като название в литератерата през първата половина на XX в, по - точно в редица публикации “кемерлии” означава име на едната част от българските преселници в Бесарабия. Важна информация по този въпрос предоставя и публикацията на П. Казанакли, който специално подчертава, че една от групите на преселниците представлява население, което се нарича "кермермерии" (това са тюркоговорещи изселници от Добруджа) (Казанаклий 1873: 693).
Названието "кермермерии" или "камермериев “леко гърбав” (Речник 1971: 201, Геров 1976: 361) се среща и в публикацията на А. Зашчук (Защук 1863: 520). Тази група от български преселници се отбелязва през 1903 г. и от П. Крушеван, който посочва състава на българите в Бесарабия (Крушеван 1903: 185). В следващите публикации за етнокултурното разнообразие на българските преселници посочените "кермермерии” не се отбелязват, но интересно е, че това название до днес се запазва като име на портите, което води към следното предположение, възможно тези въпросни “кемерлии” са били майстори, които са правели арките на портите.
Жилищата в село Курчий също се отличават с ромбовидна украса по прозорците и по фронтовете на къщите. В цветовата гама преобладава син, жълт и зелен цвят. Няма разлика в жилищната система на гагаузите и тази на българите, различието не се наблюдава нито в цветовете и орнаментите, нито в плановата схема на строежа на къщата. За разлика от двете селища (Пандаклий и Санбатър), в които и до днес се запазва традицията да се варосват дуварите, в другите две селища (Вайсал и Курчий) тази практика е отпаднала.
Жилищата в село Санбатър също са богато орнаментирани. Орнаментите в това село са подобни на тези по жилищата в с. Пандъклия, но в с. Санбатър те са по-бедни на цветове. Що се отнася до зооморфните мотиви в украсата на покривите, дуварите, портите, прозорците в Санбатър преобладават птичите по-точно (патици-юрдечки). Наред с това много често са срещат се лъвове и коне. Също както в съседното с. Пандъклий портите в тук са оградени в арка от камък, по това двете селища много си приличат. В с. Санбатър повечето дувари са варосони. Особено богато са орнаментирани фронтовете на къщите, тук преобладават мотиви от различен тип.
Жилищата в с. Вайсал не се отличават с по-бедни зооморфни мотиви. В това селище преобладават правоъгълните орнаменти. Оградите и портите са средно дървени и железни, варосаните от камък дувари се срещат по-рядко. Дуварите в това село в повечето случаи от “рязан камък” от с. Главан, без орнаменти. Интересна особеност, че в изследваното селище покривите са в повечето случаи са покрити с керемиди.
Наблюденията в селата Кирнички и с. Заря (Камчик) посочват, че украсата на портите в тези селища показва пола на децата в семейството. Семейството, в което има повече момичета, украсата на портите изобразява цетя по-конкретно лалета, докато в семействата с повечето момчета портите са илюстрирани със самолети. Тази специфика се появява по всяка вероятност през съветският период.
Истории свързани с жилището
Интерес педствавляват историите свързани с тъмните сили, които според хората се заселват захвърлените, къщи:
“В с Кайраклия има една къща, в която според хората живее бял човек. Според разказите на хората, височината на този човек била повече от три метра. Едно момиче, което веднъж спала сама в тази къща, в съня си видяла този човек. Според нея той имал намирение да и вземи душата, но та на време се събудила и избягала от това място” (Инф Альана Топалова, с. Кайраклия).
Представената информация посочва особености на жилището, които илюстрират българската специфика. Вижда се, че за българина в Бесарабия къщата заема съществена част от традицията. Строенето, вътрешната и външната уредба на жилището посочват редица важни специфики, които отличават българското население от останалата част на жителите на Бесарабия.
Литература
Державин 1914 Державин, Н. Болгарские колонии в России , СБНУ, кн 29
Геров 1976 Геров, Н. Речник на български език.
Защук 1863 Защук, А. Статистика, этнография Бессарабской области. ЗООИД. Т. 5, 491-586
Казанаклий 1873 Казанаклий, П. Твардица. - КЕВ, № 19-20, 1-15 сентября, 692-702,
Крушеван 1903 Крушеван, П. Бессарабия. Альманах "Бессарабца" г. Кишинев. Географический, исторический, статистический, экономический и этнографический, литературный справочник сборник. М
Скальковский 1848 Скальковский, А. Болгарския колонии в Бессарабии и Новоросийском крае., Одесса
Списък на информаторите:
1. Альона Танасова Топалова род в. с. Кайраклия (Молдова), 1973 г., средно-спец., работи търговия
2. Григори Пенов, род в с. Пандаклия, 1932 г., 6 кл. обр., пенсионер
3. Маша Люлька, с. Вайсал (Василевка), пенсионерка
4. Семен Ефимов Манолов род. в с. Кайраклия (Молдова), 1932 г., 3 кл. обр., железничар
5. Стефана Водинчар, сред. Обр. 1950 г., с. Чийший (Городнее)

Важная информация

«  
  »
П В С Ч П С В
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30
 
31