История: Сушата и глада през 1946-1947 години в Молдова

Преди 200 години, когато нашите прадеди напускат родния Балкан, спасявайки достоинството си, българщината и вярата – спасявайки се от физическо изтребление, и се настаняват в Бесарабия, те не се надяват на много лека орис. Но трагизма на живота им и съдбата става, колкото по-неочакван, толкова и по-мъчителен и жесток. Освен международните политически катаклизми, срутили се върху беженарите, те са принудени да живеят в такива географско-природни условия, каквито са в нашата Буджашка степ, заплашващи през вековете минаващите оттук племена и народи. Нито един от тях трайно не се е настанявал тук задълго и не избирал този край за свое постоянно местоживеене.

         Днес това особенно леко може да се обясни. – Причината е в това, че в Буджака всяка трета година е суша, засуха. От 1854-то до края на 1946 година, тоест на 93 години – 33 от тях са сушави…

         Още през есента 1944 г. започва сушавото време. Студена е и дълга пролета 1945 г., когато дъждовалежите са само 50 на сто, а температурата е 1-3 градуса. Цялата пролет е сушава и без валежи, което не благоприятствува на всяко живо растение. Температурата през лятото скача до 30, 38 градуса. До края на лятото 1945 г. зимниците не успяват да поникнат и да се укрепят. Малките валежи, поради липса на снежна покривка, се изсушиха от студ. Не се подобри положението и през цялата пролет на 1946 г. От март до май валежите са само 20 на сто от нормата… Положението се влошава и заради силните ветрове, и високата пролетна температура. През май 1946 г. 15 дни жегата се държи от 30 до 38 градуса, а на повърхността на попуканата почва – до 65 градуса. И Като резултат на това, голяма част от посевите така и не се «събуди», а останалата част загина след като изкласи. Така тогава в южните райони на Буджака загинаха почти всички едногодишни растения. Хората се оказаха неподготвени и безоръжни в борбата със стихията. Царевичните посеви, например, които в Тараклийский район заемат половината посевна площ, загиват 91 на сто, във  Вулканешщския  - 98 на сто, над 90 на сто посевите загиват в Чадър-Лунгския, Конгазкия и в други южни райони.

         Половината лозя в южните райони измръзнаха през зимата и изсъхнаха през лятото. Реколтата от другата половина не направи и един центнер (до 100 кг) от хектар.

         Поради липса на паша и фураж, а също и вода, - през пролета 1946 започна масовото клане и продажба на говеда и други домашни животни. Трагическото положение в Буджака се влоши още и заради това, че сушата го затисна веднага след току-що завършилата се, разрушителна война.

         През юли-август с.г. стана ясно, че в условията на сушата и заради гибелта на по-голямата част на раните и късните селскостопански култури, за изпълнение на държавния план не може и дума да става. В същото време, ръководството на републиката, знаейки ситуацията, се оказва неспособно дори да даде правдива информация в централните  органи и да постави въпроса за намаляване на плана за селскостопанското производство. А когато този въпрос бе издигнат от секретаря на Канказкия райком на партията А.Н.Рассохин на юлския пленум на ЦК на КП(б)М, това предизвика отрицателна реакция от страна на секретаря на ЦК на КП(б)М Н.Л.Сологар, който прецени това изказване като  антипартийно и антидържавно. Хлебопоставките  през 1946 г. трябваше да притежават «классов» характер. Обаче, липса на критерии за определяне на заможни, състоятелни стопанства, породи многобройни злоупотреби в хода и по време на, така наречената, «заготовителна кампания».

         Специални пълномощници правят претърсвания, причиняват  разпити, затварят селяни в мазета. В редица райони количеството на иззетото от селените зърно надвишаваше обема на реколтата. За да се разплатят с «държпоставките», селените бяха принудени да разпродават по много ниски цени домашни животни, имоти, дори лично имущество и да купуват от неизвестно къде зърно…

         В отговор на многобройни оплаквания и молби за намаляване на плана, Председателят на Министерски Съвет на МССР Г.Я. Руд отново подтвърди позицията на републиканското ръководство в доклада си на юлския Пленум на ЦК на КП(б)М: «Някои партийни и съветски ръководители се опитват да обяснят незадоволнителното изпълнение на плана с обективни причини и условия: сушата,  неурожайността… това е сериозно политическа грешка… Замяната на нашата незадоволителна работа с такива обективни причини, като засуха, е невярна и антидържавна».

         Пленумът призова да се вземат всички мерки, включително до съдебно-прокурорски, за задължително изпълнение на плана към 1 ноември 1946.

         Намерението на републиканското ръководство да надделее наближаващата катастрофа с вътрешните си ресурси не се оправда. Без срочна помощ от извън републиката, да се избегне втурналата се вече беда, бе невъзможно. Но ръководителите на републиката и тука пак показват пълната си несъстоятелност.

         Към края на 1946 г. повечето селски стопанства изцяло използват отделеният им държавен заем…

         Към това време броят на болните от дистрофия (гладна болест – болест от глад) бързо се увеличава. През декември 1946 г. са болни 13 хиляди души, в това число в Чимишлийския район – 4364 души, в Комратския – 2603-ма души. Надигна се смъртността на населението. Хората умираха из улиците и по пътищата. Забелязаха се случаи на подхвърляне на деца…

         Безотговорността, занемаренността на учета и нехайството при разпределянето на хранителните стоки-заеми бяха повсеместни, което създаваше условия за кражби и злоупотреби.

         Крайно незадоволнителна беше дейността на медицинските учреждения – не постигаше оборудване, бельо, медикаменти; възрастни и деца се настаняваха в болници заедно. Болни от дистрофия и краста, екзема и стомашни болести – всички – заедно, заразявайки един друг.

         Към края на февруари 1947 г. бяха фиксирани около четиридесет случая човекоядство. И това са съвсем не пълни данни, тъй като никой тогава не се е занимавал с учет на това страхотно явление. – Особенно голям размах придобило трупоядството.

         Гладът засегна стотици хиляди души. Документите от онези години свидетелствуват за невероятните човешки мъки и страдания…

         Ще извадя един от тях – докладната бележка на тогавашния министър на техническите култури на републиката до първия секретар на ЦК на КП(б)М Н.Г.Ковал и до Председателя на Министерския съвет Г.Я.Руд за ситуацията в Чадър-Лунгския район през февруари 1947 г. Ето каква картина се е разкрила пред него:

         «По пътя от Чадър-Лунга до Конгаз – десетки трупове, не прибрани от седмици. В първото село, в което спрях – Баурчи – голямо село, - пълно безмълвие; нито по улиците, нито из дворовете – никъде не се виждат хора; всичко е затрупано със сняг – няма дори никакви пътечки. В центъра на селото е селсъвета, пред външния му вход и вътре са се струпали десетки подути старици, подпухнали деца; някои от тях – полуприпаднали. Редом е пунктът за хранене… Под прозорчето му – викове, плач, вопъл… Това засега е единственният такъв пункт, други – няма.

         В селсъветасе опитаха да доложат обстановката. Нощем, преди пристигането ми са разкрити четири факта за убийства и човекоядство. Трупоядството е придобило масов характер, при това, то се съпровождало с чудовищна религиозна пропаганда – (умиращите старици молили и заповядвали на децата си и на внуците си да едят труповете им, проповядвайки им оцеляване и грехоопрощаване, тоест – спасение).

         Забелязани са неколко случая на кражба на трупове, откарани на гробищата, но не погребани…

         Точни дани за положението на останалото още живо населене селсъвета няма. Доложиха ми, че миналия ден са умряли 28 души. Предложих веднага да се направи подворно обхождане. През първата половина на деня по време на обхождането са открити 73 трупа. Повечето от тях бяха скрити в плевници, мази, по тавани и просто заровени в снег пред къщи. На повечето трупове са им изрязани крайниците, мекото. Същото обхождане даде възможност да се приберат повече от сто деца-сираци, очакващи края си в полуприпаднало състояние в студени къщи. След проверката и медицинския преглед, открити бяха 1345 души болни от дистрофия… Само през първата седмица на февруари измряха 93 души…»

         Тази ситуация беше типична за всички села, особено в южните райони.

         По всичко си личеше всеобщата изгубеност и безпомощност на властите. Връзки между селата и районните центрове практически нямаше. И ако съществуваше някъде такава, тя не действаше. От Конгаз или Чадър-Лунга до Кишинев се стигаше през две-три денонощия.

         Заради това, че руководството на републиката не веднага осъзна заплахата от дистрофия, и прояви непростително нехайство и немарливост, разпространението на тази болест стана повсеметно. Положението се осложни и заради крайно нестабилната санитарно-епидемиологическа обстановка в цялата република,  като следвоенно последствие. Към октомври 1946 в Молдавия само тиф и малария прекараха около 400 хиляди души, а преди да започне глада 1947 г. от различни болести са измрели 90 хиляди души.

         Масовата дистрофия започна през 1946 г., когато заболяха 30 хиляди души, а към февруари 1947 г. броя на болните възскочи към 100 хиляди в месец. През февруари – болните са вече над 200 хиляди… Повечето от половината от тях – деца до 14 години. През февруари, март и юни 1947 година ежедневно от глад и дистрофия умираха по 300-400 души. Общите загуби от болести са над 80 хиляди починали. Без да се броят хиляди и хиляди души, заминали да търсят някаква храна извън пределите на републиката и починали по пътищата…

         Към лятото на 1947 г. най-тежките последици на сушата бяха превъзмогнати. Завърши една от най-трагичните страници в историята на Молдавия и южна Украйна, предизвикана от невиждани преди това суша, неурожайност, война. Пълната несъстоятелност на всички звена на партийното и държавното ръководство на републиката бе едната от основните причини на глада, невижданите човешки страдания, масовата гибел на хората.

         Този урок не трябва да се забравя нито от днешното, нито от бъдещите поколения.

Комментарии

Intersno saobshtenie, samo

Intersno saobshtenie, samo otkade vzimate samite danni ? Dali tova go pishete kato svoi spomen, ili izpolzvate niakakva literatura? Ot studenski godini me interesuva temata "Gladat v Besarabia", samo che hodeiki, naprimer, v Odesskia arhiv ne otkrih mnogo danni, po dokumenti...az razpolagam sas spomeni na vazrastni, no hubavo tozi glad da se predstavia s izpisvane na samite dokumenti, bilo to ot selkata uprava ili samata bolniza i t.n. Ne se zaiajdam - profesionalno se zanimavam s etnologia i temata mi e interesna! S Uv d-r Galina Manolova

Ph ethnologist Galina Manolova

До д-р Галина Манолова за гладът 1946-1947 години

     Статията е писана в 1995 г. и е вестникарски вариант  с акцент на юга на Молдавия,кхдето се намират основно български и гагаузски села.Сведенията са взети от издадения в 1993 г. в Кишинев Сборник от документи: "Голод в Молдове.1946-1947." (776 страници ).Освен това има десетки други  изследвания издадени в Русия,Украйна и Молдова.Научните издания са излишно политизирани,а спомените и мемуари субективни и неточни.В този смисъл темата е перспективна и актуална.

     Ако имате интерес аз съм готов да Ви направя подбор на литература и да Ви потърся някои издадени в Молдова научни трудове.

     С уважение и най-добри пожелания д-р Иван Забунов

С уважение Иван Забунов

Важная информация

«  
  »
П В С Ч П С В
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30
 
31