Българите в чужбина задължително трябва да имат свой орган, който да ги представлява пред българската държава

Росен Иванов: Българите в чужбина задължително трябва да имат свой орган, който да ги представлява пред българската държава
23 февруари 2011 | 14:10 | Агенция "Фокус"

София. Българите в чужбина задължително трябва да имат свой орган, който да ги представлява пред българската държава в контактите им с тях и категорично този орган не трябва да бъде същия, какъвто е сега. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) по повод изготвянето на Закона за българите, живеещи извън Република България или както е последното му работно заглавие – Закон за българите и българските общности извън Република България (ЗББОИРБ).

„Този въпрос предизвика голям интерес сред сънародниците ни зад граница, което е логично и обяснимо. Въпреки, че много пъти беше обяснено това, нашите сънародници в Румъния и всички други, логично се вълнуват от съдбата на закона”, отбеляза председателят на ДАБЧ. Той обясни, че последното административно действие по закона е от началото на януари, когато със заповед от 4 януари 2011 г. на министър Божидар Димитров, беше изменен съставът на работната група, като в нея бяха включени допълнително и нови членове. Тъй като има нов ресорен вицепремиер, който отговаря за дейността на ДАБЧ, ние ще чакаме и неговото решение – дали той ще потвърди този състав или ще внесе изменения в него, така че на този етап работата по закона с оглед точно на това административно действия, за момента е спряла.

„Чакаме потвърждение или промени от новия ресорен вицепремиер и работната група е в състояние да продължи своята работа. Ние държим на нашето обещание, че щом работната група започне да функционира, ние ще започнем да предоставяме на нашите общности зад граница информация за придвижването на проекта за решение на МС. Това е първоначалната фаза. Нека се знае, че работната група работи по създаване на проект, който ще бъде внесен за приемане от МС и едва, когато имаме решение на МС, тогава този законопроект ще бъде предложен на народните представители”, поясни Иванов. Той посочи, че в проекта на закона се предвижда разширяване на правата, които сънародниците имат при контактите с българската държава.
„Най-често задаваните въпроси от нашите сънародници зад граница са по отношение на фонда, който трябва да служи за подпомагане на българските общности извън РБ и представителния орган, който ще представлява интересите на българите извън България пред държавните институции. Такива разпоредби ще има, поне такъв е досега проектът, по който се работи. Много ще разчитаме на мнението на нашите сънародници по отношение на вида представителност. Дотук са събрани няколко мнения. Безспорно е, че старият представителен орган във вида, в който съществуваше, не върши работа, така че ще се търси нова формула – някакъв национален конгрес или национален съвет, който да бъде с много по-широк състав, представителството на българските общности зад граница да бъде много по-широко застъпено в него, както и да се избере формата на директното представителство – дали този орган ще представлява като колективен орган интересите на българите пред държавните институции или ще бъде избиран един председател на съвета или специално определен човек, който през определен период, 1 - 2 години или както се реши, ще има възможност в качеството си на представител на българите извън България, да извършва самото представителство пред държавните органи, за да се знае точно кой персонифицира тази представителна власт”, коментира Иванов.
„Когато стигнем до разделите, които най-пряко касаят българите в чужбина – създаването на представителен орган и фонд, моето лично мнение е, че трябва да има такъв дебат, да бъде поставен на обсъждане и целия закон. Ако бъде продължен мандатът на работната група или бъде създадена нова такава, не представлява никакъв проблем концептуално този въпрос да бъде поставен за обсъждане от нашите сънародници, като на тях им бъде дадена възможността да изкажат своите мнения за този орган, защото той ще представлява техните интереси пред българската държава. Моето категорично мнение е, че този орган трябва да бъде създаден така, че да ги устройва тях. Българската държава има своите органи в лицето на ДАБЧ, на съответните служби в МОМН, МВР и МВнР, така че тя от тази гледна точка е добре подсигурена”, допълни още Росен Иванов.
http://www.focus-news.net/?id=n1495577

Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в интервю пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Иванов, как премина посещението ви в Румъния?

Росен Иванов: На 18 и 19 февруари аз, в качеството ми на председател на ДАБЧ, заедно със заместник-председателя Йордан Янев, бяхме командировани в Букурещ, като официалният повод бе преклонението пред паметта на Васил Левски във връзка с 138 години от смъртта му. Положихме венци пред паметниците на Васил Левски и на Христо Ботев, тъй като са в съседство. Има една хубава традиция на българите – полагайки на този ден цветя на паметника на единия възрожденец и апостол, да полагат и на другия велик българин. Освен този повод, имахме насрочени срещи с Николай Миркович, който е председател на Съюза на банатските българи и депутат на българското малцинство в румънския парламент. Имахме срещи с посланика на България в Румъния н.п. Валентин Радомирски, с българските дружества. Успяхме да изпълним всички наши задачи. На срещата с посланик с Радомирски обсъдихме ситуацията в Румъния, положението сред българските общности, проблемите, които стоят, перспективите пред тяхното развитие, виждането на нашето посолство за контактите между организациите на българите в Румъния и ДАБЧ, помощта, която посолството им оказва. Бяхме достатъчно добре информирани от целия екип на посолството, за което искам да изкажа специални благодарности на посланика и неговия екип. Те са наясно с нещата и могат да помагат на Агенцията при контактите с българските общности и българските дружества. След това се проведе и срещата с Николай Миркович в неговия кабинет в румънския парламент. Темите на разговорите бяха няколко. На първо място – представителството на българите в румънския парламент. Знае се, че през последното преброяване 2002 г. като българи са се записали малко над 8000 души. Преброяването, което предстои през ноември в Румъния, също беше тема на разговор. Според г-н Миркович е особено важно да се работи сред българите в Румъния, защото при предишното преброяване е имало някои обективни спънки пред това – те да могат да се идентифицират като българи. Същите проблеми бяха представени на срещите с представителите и ръководствата на дружествата. Г-н Миркович смята, че няма проблем българите свободно да изявяват своята националност. Разбира се, те са граждани на Румъния, но не представлява никакъв проблем те да покажат, че по народност те са българи. Проблемът с финансирането на българските общности може да намери своето решение. Съгласно румънските закони парите за национлно малцинство се отпускат на организацията, която представлява българите, и която е излъчила депутат. Има известни обструкции от страна на другите организации, но това са законите на държавата. Говорихме за това – парите да бъдат разпределяни и между останалите организации, като той даде за пример организация от Търговище, където било финансирано закупуването на компютърна техника и провеждането на мероприятия. Има известно развитие в тази насока. Г-н Миркович държи финансовата помощ да се отпуска за мероприятия, а не да се превеждат по сметките на другите организации, защото такова е законодателството. Този въпрос също ще има разрешение. Говорихме за евентуалното обединение на организациите. Там противоречията са доста по-сериозни. То би могло да стане в бъдеще време, но след много консултации и преговори между различните организации. Проблемът е, че различните организации имат различна членска маса и тежестта на участие вътре не е добре уговорена между българските дружества. Срещата беше достатъчно ползотворна.

Фокус: Какви срещи проведохте с българите в Румъния?
Росен Иванов: На другия ден имахме среща с много представители на българските дружества и организации. Съюзът на банатските българи беше представен от Георги Наков, кмет на Стар Бешенов, Демократичния съюз на българите в Румъния, представляван от Лука Велчов, Дружество „Братство”, Общността на българите в Добруджа, Дружество на българите в Браила. Имаше много интересни срещи, присъстваха представители на Асоциация на българите в Търговище „Заедно”. Прояви се доста активен интерес от страна на българските дружества към нашето посещение. Разговаряхме за новия Закон за българите извън Република България, така и за същите проблеми, които са обсъждани с г-н Миркович. Много интересно е настроението на нашите сънародници, които осъзнават важността от преброяването. От дружеството в град Търговище споделиха, че в миналото е имало проблеми точно с идентификацията на българите, имало е наложено мнение, че те са сърби. Към настоящия момент обаче не е проблем те да се идентифицират като българи. Сънародниците ни там говорят архаичен български език, което ги отличава по начин, по който могат да бъдат идентифицирани като българи. Ако един човек говори литературен български език, това не е достатъчен признак, че той е българин, защото може да го научи. Ако един човек говори диалектен или архаичен български език, това е почти 99% признак, че той е българин, защото този език не се учи никъде и няма как да го научи, ако не говорят неговите предци на този език. Много е приповдигнат духът сред нашите сънародници. Аз бях приятно изненадан от тяхното настроение. Те имат желание да разговарят за преброяването, имат готовност да окажат съдействие на сънародниците ни – да се запишат като българи. В село Извоареле, където на предишното преброяване има записан един българин, а според мнението на г-жа Флорика Попеску селото е почти изцяло съставено от хора от българска националност. Ако се проведе една добра кампания и самите преброители бъдат добре инструктирани, ако участват хора, които знаят добре български, резултатите след преброяването ще бъдат в полза на българите. Това е нещо, което нашата държава трябва да следи и посолството да помага.
Фокус: Какви други неща вълнуват сънародниците ни в Румъния?
Росен Иванов: Беше обсъждан въпросът за изучаването на български език и снабдяването с българска литература. Ние изразихме готовност да помогнем, ако имат желание да се учат на български, да оформят свои културни центрове. Например, Дружеството на българите в Браила ни уведоми, че е в много напреднала фаза връщането на Културния дом. Минали са съдебните процедури, което доста ни обнадежди. Поиска се помощ от посолството за финализиране на процедурите. Ако тези неща бъдат реализирани, това ще помогне българите да изразяват своята идентичност. Възстановяването на тези културни домове е една добра стъпка, защото е много важно да има помещения, където българите могат да се съберат, да послушат музика или да четат книги. В тази връзка искам да отбележа и проблема с имота на българите в Букурещ. Въпросът е, че румънската държава няма на кого да го възстанови, тъй като според тях има няколко претенции от дружества, които претендират за наследници на Дружество „Братство”. Едно съвместно действие на българските организации в тази насока би било полезно, защото възстановяването на този имот от около 4 дка би било от полза за тяхната дейност. В същото положение е и въпросът с липсата на храм, в който да се извършва богослужение на български език. През 2009 г. Архиепископията на Букурещ е отнела църквата „Пророк Свети Илия”, предоставена за ползване на православните българи в Букурещ от Румънската патриаршия. Тя повече от 50 години е ползвана от българите по двустранна спогодба. И в тази насока трябва да се работи достатъчно. Свещеникът, който е служил там, е заменен с нов от страна на Светия Синод на Българската православна църква. Има известно неодобрение на това действие от страна на българите в Букурещ – това е вътрешен въпрос на самата църква, но такива действия трябва много внимателно да се прецизират, защото християнската религия винаги е била много силна духовна опора на българите, особено извън България. Действията трябва внимателно да бъдат преценени с оглед последващото им влияние върху българската общност.
Фокус: Какво още може да се направи за българите в Румъния?
Росен Иванов: Връзките на българската държава с българските общности в Румъния трябва да бъдат активизирани. Трябва да им се помогне с литература, с електронни носители на музика и друга информация за България, да им се покаже как да функционират по-добре и как училища да кандидатстват по програмата „Роден език и култура зад граница”. Трябва да им се оказва и методологическа помощ за начините, по който следва да се решат техните проблеми. Много е важна функцията на българските дипломатически и консулски представители там, защото организациите имат нужда от помощ при реституция на имоти и за защита на техните права. Хубаво е всички дружества да активизират своята дейност, защото по този начин могат да си осигурят финансиране от парите, отпускани от румънското правителство за дейността на българското малцинство, да изработят единно свое мнение за имотите, които са били на български дружества. Малко повече български представители от всички административни звена трябва да обръщат внимание на тези дружества. Те доста активно започнаха да ни канят на техни мероприятия. Имат доста добра съвместна дейност с представители на общинската и областната власт от крайдунавските градове Русе, Свищов и други. Това е пътят, по който трябва да се работи. Ако бъдем по-активни и съумеем да ги убедим, че нашата помощ за тях ще бъде предоставена по начин, по който ще може да се ползва, ще работят все по-активно и на самото преброяване ще има по-добър ефект, отколкото минали години.
Фокус: Как ще коментирате случаят с честването на годишнината на Васил Левски в Босилеград?
Росен Иванов: По отношение на въпроса за случилото се в Босилеград, ние като Агенция, която се интересува от запазването на българската културна и духовна идентичност извън България, от съхранението на българското национално съзнание, българската самобитност и култура на нашите сънародници, сме обезпокоени от това, което се случи там. Нека не забравяме, че Левски е част от българската национална идентичност, той е човекът, който изрече, че свободата е еднакво важна за всички хора и всички хора имат право на свобода. Знаем, че това е изконното и основополагащо човешко качество, като Левски не правеше разлика между българи, сърби, турци и изобщо хората на Балканите, а считаше, че всички хора имат право на тази свобода. Не виждам нещо, с което той може да пречи на духовното и културното общуване между българския и сръбския народ. Показването на уважението към Апостола на българската свобода не може да пречи на нашите съседи. Считам, че този въпрос би трябвало да намери разрешение, защото Сърбия е държава, която заяви своята проевропейска ориентация, така че е редно те да се съобразяват с договореностите, по силата на които територии от Източна Сърбия, населени с българи, са извън рамките на българската държава. Ние уважаваме международните договори и считаме, че Сърбия трябва да направи същото. По отношение на културата и българската идентичност няма пречки тези връзки да се задълбочават и разширяват.
Фокус: Наскоро посетихте Сърбия и Румъния. Защо в тези страни са разединени българските организации и какви са възможностите за тяхното обединение?
Росен Иванов: Като се има предвид, че в България има над 200 политически партии, считам, че идеята или действията на българина, водещи до разделянето на нашите сънародници, създаването на много организации, не е толкова чуждо на нашия народ. Българинът в известна степен е индивидуалист по природа и той се стреми това свое качество да го пренесе, и го пренася успешно в действията си. Не е проблем, че има много организации. Не е разумно да мислим, че навсякъде по света, във всяка една държава може да бъде създадена единна организация на българите. За мен това е нереално. Няма проблем, че са 2,3 или 5 организациите, стига всички да работят в една насока, а именно – да съхраняват българското културно наследство, българското национално съзнание. Дори когато има повече от една организация, има повече от едно мнение, така че ако една от тези организации не намери правилния път, е възможно друга да върви в правилната насока, така че да обменят позитивен опит. Почти не знам за държава, където да има една организация на българите. Няма проблем – нека създават свои клубове, дружества, организации, нека се обединяват. Това е нашето послание към тях.
Фокус: Преди срещите заявихте, че ще обсъдите и Закона за българите извън Република България?
Росен Иванов: Постави се въпросът и за Закона за българите, живеещи извън Република България или както е последното му работно заглавие – Закон за българите и българските общности извън Република България (ЗББОИРБ). Този въпрос предизвика голям интерес сред сънародниците ни зад граница, което е логично и обяснимо. Въпреки, че много пъти беше обяснено това, нашите сънародници в Румъния и всички други, логично се вълнуват от съдбата на закона. Последното административно действие по него е от началото на януари, когато със заповед от 4 януари 2011 г. на министър Божидар Димитров, чиято оставка беше приета месец след това от Народното събрание, беше изменен съставът на работната група, като в нея бяха включени допълнително и нови членове. Тъй като има нов ресорен вицепремиер, който отговаря за дейността на ДАБЧ, ние ще чакаме и неговото решение – дали той ще потвърди този състав или ще внесе изменения в него, така че на този етап работата по закона с оглед точно на това административно действия, за момента е спряла. Към началото на 2011 г. към състава на групата, освен представители на ДАБЧ, участваха членове на политическия кабинет на министъра, отговарящ за българите в чужбина, членове на правната дирекция на Министерски съвет, на Министерството на труда и социалната политика, на Дирекция „Миграция” на МВР, Дирекция „Правно-нормативна” на МВР, директори на дирекции и консулски отношения на Министерството на външните работи, както и началник-отдел на МВнР, на Културния институт на външното министерство, представители на Министерството на образованието, младежта и науката, на Министерство на културата, Министерство на финансите беше представено от главен експерт от Дирекция „Държавни разходи”, беше включен началник на кабинета на омбудсмана и един експерт. Това е изключително широка работна група като състав, което е гаранция, че работата по този закон ще бъде сериозна. Чакаме потвърждение или промени от новия ресорен вицепремиер и работната група е в състояние да продължи своята работа. Ние държим на нашето обещание, че щом работната група започне да функционира, ние ще започнем да предоставяме на нашите общности зад граница информация за придвижването на проекта за решение на МС. Това е първоначалната фаза. Нека се знае, че работната група работи по създаване на проект, който ще бъде внесен за приемане от МС и едва, когато имаме решение на МС, тогава този законопроект ще бъде предложен на народните представители.
Фокус: Кои са основните акценти, залегнали в проекта на проектозакона?
Росен Иванов: Няколко са основните акценти, които той съдържа в себе си. На първо място това са общите положения, където групата се е постарала да ангажира в по-голяма степен държавата – като ангажимент, като задължение по отношение на нашите сънародници зад граница. Разширяват се правата, които сънародниците имат при контактите с българската държава. Работи се по един раздел, който представлява трайно установяване на българите, които са живели до този момент извън Република България. Особено важни са образованието и културата, които са обособени. Направен е опит да бъде регулирана дейността на специализираните органи по въпросите на българските общности извън България. Ще се съобразим с обстоятелството, че вече няма министър, специално отговарящ за политиката към българите в чужбина. Най-често задаваните въпроси от нашите сънародници зад граница са по отношение на фонда, който трябва да служи за подпомагане на българските общности извън РБ и представителния орган, който ще представлява интересите на българите извън България пред държавните институции. Такива разпоредби ще има, поне такъв е досега проектът, по който се работи. Много ще разчитаме на мнението на нашите сънародници по отношение на вида представителност. Дотук са събрани няколко мнения. Безспорно е, че старият представителен орган във вида, в който съществуваше, не върши работа, така че ще се търси нова формула – някакъв национален конгрес или национален съвет, който да бъде с много по-широк състав, представителството на българските общности зад граница да бъде много по-широко застъпено в него, както и да се избере формата на директното представителство – дали този орган ще представлява като колективен орган интересите на българите пред държавните институции или ще бъде избиран един председател на съвета или специално определен човек, който през определен период, 1-2 години или както се реши, ще има възможност в качеството си на представител на българите извън България, да извършва самото представителство пред държавните органи, за да се знае точно кой персонифицира тази представителна власт. Има и една друга идея – омбудсманът да бъде натоварен с тези функции. Всички теми са отворени, така че няма проблем да се дискутира по тях, стига да бъде определена работна група, защото е възможно дейността на тази група да бъде прекратена. Чакаме решението на министър Дянков, който е ресорният вицепремиер за Агенцията и тогава вече ще започнем активна работа.
Фокус: Стана ясно, че дейността на работната група, изготвяща закона, е спряна. Да разбирам ли, че в проектозакона е залегнало създаването на орган на българи от чужбина, които да отстояват интересите си пред българските институции?
Росен Иванов: В момента са създадени единствено общите положения, правата и задълженията, дебатирано е върху образование и култура, както и по въпроса за трайното установяване. Всички останали раздели, включително и органа на българите, са в предварителен план. Но аз досега не съм чул и видял проект на работната група, в който да няма такъв орган. Когато се изготвят документите, е възможно някои от разделите да ги няма, предвид това, че се работи раздел по раздел, но до този момент не съм чул мнение на член на работната група, че не трябва да има такъв съвет. В тази насока мисля, че предварителното становище на членовете на групата е, че трябва да има такъв орган.
Фокус: Българи от чужбина алармират, че не е потърсено тяхното мнение при изготвянето на закона. Ще има ли дебат с техни представители при изготвянето на закона?
Росен Иванов: Когато стигнем до разделите, които най-пряко касаят българите в чужбина – създаването на представителен орган и фонд, моето лично мнение е, че трябва да има такъв дебат, да бъде поставен на обсъждане и целия закон. Ако бъде продължен мандатът на работната група или бъде създадена нова такава, не представлява никакъв проблем концептуално този въпрос да бъде поставен за обсъждане от нашите сънародници, като на тях им бъде дадена възможността да изкажат своите мнения за този орган, защото той ще представлява техните интереси пред българската държава. Моето категорично мнение е, че този орган трябва да бъде създаден така, че да ги устройва тях. Българската държава има своите органи в лицето на ДАБЧ, на съответните служби в МОМН, МВР и МВнР, така че тя от тази гледна тока е добре подсигурена. Българите в чужбина задължително трябва да имат свой орган, който да ги представлява пред българската държава в контактите им с тях и категорично този орган не трябва да бъде същия, какъвто е сега.
Фокус: Освен изготвянето на Закона за българите и българските общности извън Република България, какво други инициативи предстоят на Агенцията през тази година?
Росен Иванов: Инициативите са много. Отбелязваме всички национални празници, които честват и българите в България. Предстои Спартакиада на българчета от балканския регион в Банско през месец май, както и традиционните детски конкурси, които се провеждат, и награждаването през месец юли. Планът на Агенцията и нейната дейност се съобразяват с тези основни мероприятия, които ние следваме. Имаме и задължителните срещи с българските дружества и училища – там, където ни поканят и където има големи форуми на български организации, ние задължително присъстваме. През месец март представители на Агенцията ще посетят Лондон за среща на студентските дружества там. За 3 март представители на Агенцията ще бъдат в Молдова, където ще имат срещи на всички нива, включително и на ниво ръководство на национална и местна власт, срещи с българските общности и техните организации.
Фокус: Тази година е доста знакова, предвид това, че предстои гласуване, както и че се осъществява преброяване на населението в ЕС. Какви са отзивите от българите в чужбина по отношение на гласуването? Има ли оплаквания при вас, че някои не са успели да се преброят?
Росен Иванов: Поне за преброяването засега нямаме информация. Това, което казах, е за предстоящи преброявания в съседни държави. За Румъния отбелязах, че има подем в българските организации и настроение за по-активно участие, което забелязахме и при посещението в автономна област Войводина в Република Сърбия. Там също българите са доста сериозно мотивирани да участват в преброяването. В Румъния българите, които живеят там, включително и новата диаспора, около 2000 души, въпреки, че са граждани на РБ, ще участват в преброяването и ще се преброят в Румъния, защото живеят към момента там. Това са едни особености, които не бива да ги демотивират – напротив, това е повод да се преброят по-активно.
Фокус: Какво се случва с процедурите по получаване на българско гражданство? Има ли кандидати, които се притесняват, че молбите им се бавят, предвид премахването на поста на министър Божидар Димитров?
Росен Иванов: Това няма да повлияе толкова на процеса на българското гражданство, защото неговият представител и в момента участва в работата на Съвета по гражданство, като член на кабинета на вицепремиера. Продължава дейността, и то с много бързи темпове. Получи се едно забавяне, заради големия брой преписки, по които изследвахме обстойно документите, представени от кандидатите. Дълго време имаше доста положителни становища, а тези, които бяха с отрицателни становища, към настоящия момент се обработват. Агенцията може да коментира българското гражданство единствено от позицията на установяване на български произход, където ние нямаме проблеми. В момента се разглеждат регулярно подадените молби за удостоверение и удостоверенията се дават в по-кратък от законоустановения срок. Работим по решаване на огромния брой преписки, които са наследени от периода 2005-2007 г., и те са голям проблем. В рамките на няколко месеца този проблем ще бъде решен. Мисля, че срокът по закона от 4 май 2012 г., когато трябва да бъдат решени всички преписки, ще бъде спазен. Ще бъде спазен и срокът на подадените молби след 4 май 2010 г., поне такова е желанието на Министерство на правосъдието. Тъй като български гражданин се става след указ на президента, от там може да дадат най-точна оценка на процеса. При нас процесът върви със съвсем нормален ритъм, имаме много добър съвместен диалог и съвместна дейност с Министерство на правосъдието.
Фокус: От кои държави най-често са желаещите да получат българско гражданство? Запазил ли се е интересът към българския паспорт в последно време?
Росен Иванов: Ние не издаваме удостоверения за български произход, служещи само за българско гражданство, а и такива, които служат за обучение в България и право на постоянно пребиваване тук. Хората идват и си подават молбите, българите по света с устойчив интерес желаят да получат удостоверенията при нас, което показва, че те не са притеснени да изразяват своя национална идентичност. Държавите, от които има най-голям интерес, това са държавите с едни от най-големи общности – Македония и Молдова.

Аделина ГЕОРГИЕВА
 

Важная информация

П В С Ч П С В
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30