"ИЗБУХНА ВЪСТАНИЕ И В НАШАТА ОСИРОТЕЛА БЪЛГАРИЯ"

 Николай ЧЕРВЕНКОВ,

доктор-хабилитат на историческите науки,  председател на  Научното дружество на българистите в РМ

(Априлското въстание 1876 г.  и  бесарабските българи )

 Кризата, обхванала българското революционно движение след поражението на Старозагорското въстание през есента на 1875 година, продължава сравнително кратко. В края на годината се подкрепя идея за подготовка на нова въоръжена проява, в което се включват и бесарабските българи. През декември Болград и други български населени места в Бесарабия посещава българският войвода Филип Тотю, който правил обиколка по южна Русия и Румъния с цел да съдейства за създаване и подновяване  в емигрантските  среди  на български комитети за подготовката на въоръжени чети (отряди) и изпращането им в България. След около два месеца Ф. Тотю отново е в Бесарабия  и огласява решението на  Гюргевския български революционен комитет, левия клон на Българския революционен централен комитет (БРЦК), да се вдигне въстание през пролетта на 1876 година. Българският войвода настоява за активизирането на комитетите, особено за събиране на средства за нуждите на бъдещото въстание. „Болградчани, – пише ученикът от Болградската гимназия Атанас Хитов до чичо си, П. Хитов, – с радост срещаха Ф. Тотю, който възлага големи надежди за пролетта”. За това призовава бесарабските българи  и друг известен български войвода П. Хитов: „Настъпи отговорно време. На балканския полуостров вече думна огънят. Херцеговинците се сражават... Моля да се съберат членовите на  вашия комитет и да изберат представител в Букурещ...” – пише той на болградци. Христо Ботев, Стефан Стамболов, Иван Драсов пишат до Болград, че е настъпил „най-подходящият случай, когато трябва  да покажем на света, че и ние сме народ, достоен за свободата. Затова отнесете се внимателно към думите на Панайота.


Голям бесарабски български патриот Петър Фитов в едно от писмата си разкрива какво вълнува болградци през тревожната пролет на 1876 година: „Колкото се касае за нашия нещастен български народ за освобождението сякуй чувства и чака с нетърпение да чуй от де ще пукне пушка. Може да ви се похваля само че (с) това болградци се отличават. Даже и селата. Много ги интересуват защото чакат освобождението и да се приберат в милото си отечество...” Няколко пъти в писмото Фитов подчертава революционното настроение в селата около Болград. Според него успехът на делото зависи „от умни хора, т.е. опитни да водят работата както трябва политически” и, второ, „войводите трябва да бъдат под един сашут план начертан...”.

Ентусиазмът, обхванал болградчани във връзка със скорошни действия и възможно освобождение на България, консолидира тамошния български революционен комитет, който поддържа близки връзки с „Българското човеколюбиво настоятелство” в Букурещ, обединяващо дясното крило на БРЦК. Неговият лидер Кирияк Цанков, който през 1873-1874 година работи като учител в Болград и е член на Болградския комитет, поддържа тесни връзки с болградските патриоти. Той разяснява формите на борби при новите условия, от него те научават доколко верни са новините за предстоящи събития в България, получават информации за тяхната подготовка. „Верно ли е, – пита един от активните членове на комитета Михаил Мумджиев, – че ще се организират чети ?”.

 Болградският комитет активно се заема със събирането на парични помощи за въстанието в града и близките села, но не знае как да ги използува. През март 1876 година като представител на бесарабските българи С. Атанасов присъствува на събрание на българските комитети, свикано в Браила. На него е било решено да се възложи на българския комитет в Болград материално да осигури въоръжената чета на Филип Тотю, във връзка с което незабавно да се разшири дейността по събирането на парични средства в града и края. «Работата би вървяла по-добре,- съобщава М. Мумджиев на К. Цанков, - ако се отзовеше и „богатата класа"». В началото на април Болградският комитет докладва на К. Цанков, че събраните две хиляди франка, поискани на общото собрание в Браила, «са предадени за народната цел" на войводата Ф. Тотю за да се ползуват «там, кадето е нужно». Въоръжената чета на Ф. Тотю е трябвало да се отправи към България не по-късно от 11 май, след определеното за 5-7 май въстание на българите от Врачански окръг. Предполагало се тогава да премине Дунав и създадената от български емигранти в Румыния и в Русия чета на Хр. Ботев.  Единият и другият отряд имал задача да подкрепя въстанието в България. В резултат на преговорите между Хр. Ботев и «Българското човеколюбиво дружество» за да се избегне разпиляването на силите, тези чети се вливат в една. Възглавява я Ф.Тотю,  който обаче в последния момент се отказва да поведе тези хора към въстанала България. Тогава  Хр.Ботев повежда четата. По запазени данни за нейното формиране са изразходвани 17700 франка. В тази сума влизат и двете хиляди франка, събрани от бесарабските българи.

По същото време със съдействието на Хр. Ботев, пребиваващ в Южна Русия, през есента 1875 година и март 1876 година се създават български военни дружини в Кишинев и Одеса с български офицери от руската армия. Някой от тях са родени в Бесарабия. Голяма роля в създаването им играят Павел Калянжи, секретар на Българското общество в Кишинев, Васил Василев от Болград, студент в Новорусийския университет, таврийския водач на българите Тодор Велков и др. Тези дружини събират значителни средства в българските села в Бесарабска, Херсонска и Таврическа губерния. Членовите на дружините запознават българите в Русия с положението в България, разказват за подготвяното въстание.

Болградският комитет в навечерието на Априлското въстание оказва материална подкрепа на много революционно настроени българи, пристигнали в града, например на известния войвода Жельо Чернев, на голям брой български емигранти, желаещи да участвуват в четите. Един от тях - И. Абрашев - по-късно потвърждава, че неговите сънародници са издържани от Болградския комитет. От българските емигранти се сформират неголеми военни дружини. Такава дружина от 8 души (в нея влизал и И. Абрашев) в края на април се отправя за румънския граничен град Турну-Мъгуреле. По-късно тя става ядро на въоръжената чета на Таню Стоянов Куртев, която преминава Дунав в средата на май 1876 година.

Българите от Бесарабия внимателно следят подготовката на въоръжените отряди, с горчивина отбелязват липсата на единство между войводите, настояват за обединяване усилията на българските войводи, които се намират в Румъния, Сърбия и Русия. „Голямо е желанието на тукашните люди, - пише А. Хитов на чичо си, - вие, войводите, да се обедините и да работите заедно". В тази ситуация Болградският комитет се заема  да устрои среща на двамата войводи (П. Хитов и Ф. Тотю), но тази инициатива не се увенчава с успех.

Важен момент в обществения живот на бесарабските българи е пристигането в Болград в началото на март 1876 година на един от сподвижниците на Хр. Ботев - Киро Тулешков. Той става директор на местната печатница и активно се включва в работата на местния  революционен комитет. Заедно с И. Иванов, М. Мумджиев и други активисти на организацията започва подготовката за издаване на печатен орган на БРЦК.  Техните усилия се увенчават с успех - три дни преди началото на Априлското въстание излиза първият брой на вестник „Български глас", който заедно с Ботевата „Нова България" става изразител на настроенията  на революционната емиграция. И. Иванов така определя задачата на вестника: «Да защитава българските интереси в Турция и да сее революционни идеи" и „да стане организатор на нашите революционни комитети". Весникът критикува реформисткото течение в българското национално освободително движение, призовава да се осмисли положението и надеждите на народа, който иска „свобода или смърт", иска да отбелязва Деня на славянските просветители не с „червено вино", а с кръвта си да обяви „българската революция". Именно въоръжената борба, сочи вестникът, донесе независимост на съседните ни страни - Сърбия. Гърция и Италия.

Въстанието в България, запланувано за началото на май, започна преждевременно. «Избухна въстание и в нашата осиротела България" - с радост съобщава „Български глас". Вестникът сочи конкретни задачи пред българския народ, пред  многочислената емиграция и преселници за оказване на материална и физическа помощ на героичните въстаници. Представителят на Болградския комитет М. Родионов подкрепя на общо събрание на «Човеколюбивото настоятелство»  предложението да се изпратят чети от Румъния и Сърбия в пределите на бьлгарските земи. Пред комитета в Болград се поставя задачата и занапред да събира средства за въоръжените отряди. Освен това редица младежи издържани от Болградския комитет, се отправят към крайдунавските градове за присъединяване към четниците. Двама от тях – В. Господинов и М. Каназирски, отиват в Галац. Скоро те съобщават че не могат да чакат останалите си другари. Тръгват за България с четата на Христо Ботев и загиват геройски в един от боевете.

Бързото потушаване на Априлското въстание лишава от възможност и останалите желаещи да участвуват в героичната епопея на българския народ. Те активно се включват в Сръбско-турската война през есента 1876 година. Сведенията за разгрома на въстанието и последвалите жестокости стигат до Бесарабия със закъснение. Тук, както и в другите места на емиграцията, дълго след гибелта на четата на Христо Ботев, включила се последна във въстанието, считат,  че въоръжената  борба оттатък Дуняв продължава. В средата на емиграцията, включително на бесарабската, не могат да се примирят с мисълта на смъртта на Ботев. Споменът за него дълго живее в сърцата на бесарабските българи. В годината на гибелта на Ботев в Болград е издаден календар на следваща година. Неизвестен художник-график публикува в него портрет на Хр. Ботев. Това е първият напечатан портрет на поета-революционер.

В многобройните публикации във вестник „Български глас", преписката на революционните деятели през цяло лято се говори за революционни прояви в България. В началото на юни Болградският  комитет пише на К. Цанков в Букурещ: „Огънът бушува, българските юнаци отиват на бой за свобода на отечеството под българско знаме. Обаче хиляди българи  са лишени от оръжие и необходимото за боя снаряжение”. Авторите на писмото призовават да се помогне „на нашите родни братя българи” оттатък Дунава. Затова комитетът продължава събирането  на парични средства.

Чак в края на юни става известно за пълното поражение на Априлското въстание. Тогава болградският вестник подробно информира за събитията в България, раскрива мотивите на въстанието и причините за поражението на българския народ. «Нито Русия, нито Сърбия, нито кой и да е друг не са причина за въстанието на българите, - подчертава «Български глас», - нея трябва да я тьрсим в политиката на султанското правителство и действията на местните власти».

Важная информация

П В С Ч П С В
 
 
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30