ПЕТЪР БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ И НЕГОВИЯТ ПРИНОС В БЕСАРАБСКАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ТВОРЧЕСТВОТО НА НЕЗАБРАВИМИЯ
                    ПЕТЪР БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ

СПОДЕЛЕНИТЕ РАДОСТИ И БОЛКИ
                   НА ПЕТЪР БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ

  Уважаеми читатели - писатели, ценители и любители на литературното слово, учители по български език и литература, както и всички, които обичат и ценят литературата: стана добра традиция да се честват известни личности, родени в Буджака, в по-широкия смисъл – в степите на Молдова и на Украйна.

  Сред тези личности са творците на перото: Петър Бурлак-Вълканов, Нико Стоянов, Николай Куртев, родени в различни години, но през месец януари. Всеки от тях има своето място в литературата и свой принос в литературния й процес.

  Писателят, както и всеки човек, не може да избира родители и родина, затова пише за тях такива, каквито са.

  Мъка разкъсва сърцето им и те за кой ли път се питат – къде са истински: там, където са родени и където живеят, или там, зад Дунава, на Балкана? Два века боли и болката не стихва в душите им.

  Тези два века боли и болката не стихва в душата и творчеството на писателя-хуманист Петър Бурлак-Вълканов. Роден е на 18 януари 1939 г. в с.Бабата (Островное), Арцизки район, Одеска област на Украйна.

  Завършва филология в Педагогическия институт в Тираспол. Учителства в родния си край. Стихове пише от младежките си години. Първата му книга на български език е с поетичното заглавие «Моя южна равнина», която вижда бял свят в кишиневското издателство «Картя молдовеняска» през 1967 година. Тя е първа на български автор, написана и отпечатана в Бесарабия в следвоенното време. Посветена е на родния буджашки край, на майката и любимата, на прародината България.

Петър Бурлак-Вълканов:

  «България беше и остана за мене една приказка. Аз я обикнах с цялото си сърце преди да я видя… Никога няма да престана да я възпявам».

  Стихотворение «България – моя втора майка» от стихосбирката на П.Бурлак-Вълканов «Моя южна равнина».
 

БЪЛГАРИЯ – МОЯ ВТОРА МАЙКА

Седни, мамо, отново до мене

върху стария дървен креват.

Седни, мамо, и пак разкажи ми

за далечния край непознат.

 

Много мъничък бях аз тогава,

слушах твоите думи безкрай

за България млада, лазурна,

за далечния пролетен край.

 

Горди българи наши живели,

дето бяга Марица-река

и със болка голяма в сърцето

ненавиждали робство, тъга.

 

И когато годините черни

чернозема притискали твърд,

за да пазят свойта родина,

те поемали в огън и смърт…

 

…И на другия ден дълго скитах

по баирите във мараня,

и повдигах се дълго на пръсти,

за да видя тази земя…

 

А години вървяха полека,

натежаваха като плод.

И крилата дума България

стана песен на моя живот.

 

Ето днес съм на двайсет години,

зная аз, че не съм там роден…

Втора майка и втора родина

ти, Българийо, стана за мен!

 
  Предговор към «Моя южна равнина» пише българският поет Андрей Германов:

«Бих нарекъл тази книга необикновена.

Необикновена, защото тя е първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи.

  Неговите стихове носят здрава реалистична мисъл, остро социално и национално чувство, първично усещане на природата, както и един мил наивитет – черти, така присъщи на нашата възрожденска поезия.

  Любовта към трудовите хора, преклонението пред техните велики дела, възторгът от красотата на природата, трепетите на любовта, силният осъзнат копнеж по родината на дедите – това са темите на Петър Бурлак-Вълканов.

  И те живеят във всички негови стихове.

  …Младият поет живее в неродна езикова среда и сам проправя своята пъртина в поезията…»

  Това са думи на Андрей Германов за Петър Бурлак-Вълканов и за неговото творчество. А ето какво ни е оставил П.Бурлак-Вълканов за своя добър учител и близък приятел: «Всичко, което досега съм написал, мина през зоркото око на Андрей Германов. Нашата дружба започна през студентските ми години – 1960, когато следвах в Тирасполския педагогически институт…»

  Петър Бурлак-Вълканов първият от бесарабските български поети посвещава стихотворение «Славослов на Андрей Германов». В интервюто на поета и публицист Георги Барбаров «Кръвта вода не става» той казва: «Андрей стана за мене истински учител. Той беше внимателен към стиховете ми, стараеше се да не ме обижда, защото някой път аз не бях съгласен с поправките му…»

 

СЛАВОСЛОВ НА АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ

Скулестият стар Балкан се свежда

помрачнял от болка, посивял.

В опустелите гнезда с надежда

търси корен, за живот изгрял.

Търси в шум на гласове познати

теб, Андрей, през епос на съдби.

Взрян е в стиховете ти крилати

с поглед на Камчийските върби.

А години родното съзвездие,

бликнало от твоя Дългопол,

озарявало със твоята поезия

Странджа, Бузлуджа и Бобов дол.

…Аз пристигнах днес във Валя Пержей

село, нашенско по кръв и плът.

И съгряха ме селяците с копнежи,

избуявали от суха пръст.

И открих аз тук, във Валя Пержей,

клон от Германовско потекло.

Колко Германови тука срещнах

като Германовите във Дългопол.

Германови – снажни, черновежди,

продължили тука своя род,

със души, останали метежни,

влюбени във волността до гроб…

Скулестият стар Балкан се свежда,

търси корен, за живот изгрял.

Валя Пержей отдалеч с надежда

пази кълна на род неизтлял.        

   Българският поет и преводач Александър Миланов поема щафетата от Андрей Германов. В статията «Мисията да си български поет в Бесарабия» А.Миланов пише: «Петър Бурлак-Вълканов става основоположник на българската литература сред сънародниците ни в Бесарабия. Като роден поет той усеща, че истински може да разкрие същината си само на езика, който е засукал с майчиното мляко. Няма поет, оставил диря, който да не е творил на роден език.

  Негов венец е поетичното слово. Доказва го народната песен, която е най-надеждната опора на българщината в българските архипелази сред чуждоезичното море. Нужна е и опората на поезия, сътворена от българи, живели поколения далече от прародината. На български език!

  Стихотворенията му, дори пейзажните и любовните, са за неговите земляци българи като апостолски послания. Най-горещ отклик намират обаче стихотворенията за българските корени, за прародината, за родния език, за неизкоренимия български дух. Те си остават емблематични за творчеството му».

  Любовта му към родния край – Буджака и към втора майка и втора родина – България усещаме в стихотворенията «Моя южна равнина» и «На дедите».

МОЯ ЮЖНА РАВНИНА

 Мой край любим,

Буджак мой ненагледен.

Под твойта ясна южна синева

аз  крачих светло, по зрънца събирах

непетите си трепетни слова.

При теб съм пак. И ниско до земята

като на гост се кланя всеки клас.

И като твоя благородна рожба

във твоите прегръдки идвам аз.

И впивам своя ясен поглед дълго

във твойта бисерна далечина,

и чувам: трактори зад хоризонта

боботят в синята ти тишина.

Високо над земята чучулига

като звънче увиснало звънти;

от песента й златната пшеница

замислено със класове трепти.

Мой край любим, от теб съм очарован,

От теб аз вземам сила и любов.

Дордето жив съм – аз за теб ще пея

във нашия живот прекрасен, нов.

 

НА ДЕДИТЕ
Ти земя на Левски и на Даме,

приеми ме като роден син.

Под бунтовното ти бойно знаме

своя ръст издигам над Пирин.

С твоите войводи аз нощувах

в скута бял на древния Балкан.

И люля ме вятърът хайдушки

край Батак, край Сливен и Троян.

Милвах аз полята разорани –

тук живял бе дядовският род.

Носех с болка старите ти рани

под метежния и пламнал свод.

Пих печал от езерата-сълзи –

по-горчиви бяха от пелин.

И в прегръдките ти аз осъмвах

тъй бунтовен, тъжен и самин.

И шуртя кръвта ми от Батак чак,

че помъти тя Марица. Тук

носех твоя образ смел, отчаен,

всяко цвете, всеки нежен звук.

Роден край на Левски и на Даме,

ти си мойта кръв и плът.

И молитвенно пред тебе коленича,

и прегръщам твоето величие,

плача и целувам твойта пръст!

 
  За своя творчески живот Петър Бурлак-Вълканов е написал 15 книги, сред които ще отбележим следните: стихосбирките му «Вярност» (1973), «Далечни извори» (1976), «Равноденствие» (1982), «Години» (1989), «Стара планина» (2004), както и художествено-мемоарното издание «Земята на моите деди» (1990), книгата му с разкази за деца «Пътуване към май» (1981).

  Петър Бурлак-Вълканов не само пръв издава книга на български език в следвоенното време, но също така пръв публикува в Молдова и книга-разкази за деца «Пътуване към май», която излиза в Кишинев през 1981 година.

  Тази книжка е за децата от началните класове. В нея има два раздела: «Това бе отдавна» и «Приказките на леля Чичеля». Приказките са за смелия Тошо и за крадеца, за урока по история, за Хитър Петър в Молдавия и за алчния поп, както за приказния герой и лъжливия.

  Поуката в тях: смелите побеждават, а крадците се наказват. Както и алчните губят, а лъжците не могат да лъжат безкрай.

  Петър Бурлак-Вълканов е писал стихотворения, поеми, разкази. Но не само с това е известен и любим на своите читатели. Той е и добър преводач. През 1988 г. е издал книгата си «Песента на хълмовете», отпечатана в кишиневското издателство «Литература артистика». В тази книга П.Бурлак-Вълканов е превел на български език лирични творби от известните молдавски поети: Емилиян Буков, Андрей Лупан, Григоре Виеру и др.

Една от любимите му теми е тази – за трагичната история и съдбата на България, за юнаците българи, жертвали живота си за свободата й.

  Стихотворението на П.Бурлак-Вълканов «Зов за България» става песен благодарение на народния певец и композитор Илия Луков. Песента звучи в запис.

 
Стихотворението «ЗОВ ЗА БЪЛГАРИЯ» - на Илия Луков.
Край Солун слънцето пак кърваво залязва.

И Бялото море прорязват вик и стон.

- Земята ни, която Омуртаг запазва,

под чий остана небосвод?

 

Над Пирин планина горят пожари

и Македония потъва в мрак.

- Къде е мойта бащина държава? –

гласът на Симеон ни пита пак.

 

През Странджа бежанци с деца се мъкнат.

Над Одрин и над Лозенград лъщи кама.

И, вдигнал меч, сам Калоян в тревата тръпне:

- Назад, о братя!

Там е нашата земя.

 

И търсят самуилови войници

земята родна с избодени очи.

А в своя край сред сляпата зорница

фъртуната на кръвнина горчи.

 

И колко ли борци-юнаци ти откърми,

кой може толкова да възроди?

Захапваха земята ти през кърви,

през всякакви заблуди и беди.

 

През Добруджа прабългарската чета

препуска на коне и търси богослов.

Кой те разсече отведнъж на две парчета

теб, рожбо Добруджа? Кой чува твоя зов?

 

А с мъка Аспарух отново възвестява

и еква му гласът околовръст:

- О, челяд българска!

Къде е моята държава?

Останала е само шепа пръст!

 

И еква глас с прощален зов и клетва

от всеки връх, от всеки дол и храст:

- Държавата тя там, където

сред чужди кости твоите юнаци спят.         

 
  Закърмен с преданията и песните български, поетът и събирач на народни умотворения Бурлак-Вълканов пееше възхвала на народната памет на българина. Изтъкваше неговите добродетели. В своето творчество в едно вплиташе реализъм и митология, както и преработени народни творения.

  Много десетилетия П.Бурлак-Вълканов е събирал български народни песни: от майка си, от роднините в родното село Бабата, от други песнопойци из целия Буджашки край.

  В книгата «Години» в раздел «По народни мотиви» е публикувал 20 народни песни, за които моли: «…Нека не се забравят тия песни – тъгата и насладата, болката и радостта на българина».

  Една от тези песни – «Върни се, либе…» предлагаме на вашето внимание.

 

ВЪРНИ СЕ, ЛИБЕ…

- Върни се, върни се, либе Маринке,

не ми дохаждай ти,

до нази има поле широко –

не може премина ти.

- Ази ще стана пъстра кошута

и пак ще мина аз.

И пак при теб, либе, ще дойда,

нали съм твоя аз.

- Върни се, върни се, либе Маринке,

не ми дохаждай ти,

до нази има река дълбока –

не може премина ти.

- Ази ще стана рибица мряна

и ще преплувам пак.

И пак при тебе, либе, ще дойда,

нали съм твоя аз.

- Върни се, върни се, либе Маринке,

не ми дохаждай ти,

до нази има гора зелена –

не можеш премина ти.

- Ази ще стана птичка славейче,

и ще прехвръкна пак.

И пак при тебе, либе, ще дойда,

нали съм твоя аз.

- Ази си имам майка-пиперка –

не можеш съживя.

- Майка-пиперка,

аз - чародейка

и ще я посладя.

И пак при тебе, либе, ще дойда,

нали съм твоя аз.

 
  Петър Бурлак-Вълканов положи началото на бесарабската българска литература. Като творец с чест и достоинство понесе своя кръст и своята мисия на български поет в Бесарабия (Молдова и Украйна). А като стожер на младите поети, на тези, които следваха неговия път, той ще остане в сърцето и в душата им.
 

  С Указ на президента на Република България Георги Първанов от 09.05.2003 г. Петър Бурлак-Вълканов е награден с орден «Мадарски конник» втора степен за неговата литературна и просветителска дейност и особено за големия му принос за популяризиране на българската култура в Молдова и Украйна.                            

 

  Димитър БОРИМЕЧКОВ
Тараклия, Молдова

Важная информация

П В С Ч П С В
 
 
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30
 
31